И подполковникът от милицията в оставка Владислав Стасов не намери нищо по-добро от това силно да прегърне жена си и да й каже:
— Обичам те, Таня. Много те обичам. Каквото и да се случи, няма да го забравиш, нали? Защото, независимо от всичко, това е най-важното в живота.
Каменская
— Интересно, ще можеш ли някога да си купиш нова кола? — попита тя, когато вехтата жигула на Коротков за пореден път така се разтресе в дупка на пътя, че възникна напълно реална заплаха от разпадане на автомобилчето на ситни парченца.
— А какво не ти харесва тая? — гордо се обиди Коротков. — Нали те вози.
— Вярно — съгласи се Настя. — Но може да се разпадне в най-неподходящия момент. Не те ли е страх, че може да се случи?
— Не. Както са казали мъдреците: ако те е страх, не се вози, а возиш ли се — не се страхувай. Ако всички станем предпазливи и предвидливи като теб, приятелко, трябва изобщо да не живеем. Страшно е и да излизаш навън от къщи: може да ти падне тухла на главата или пиян шофьор да те помете.
— Ами да, или да срещнеш някой откачен по пътя си — кимна тя. — Юра, какво може да означава рибка с човече в устата? Някакъв символ?
— Нямам представа. Ние не сме завършвали университети, багажът ни е само една милиционерска школа. Знаеш ли в какво се състои най-големият милиционерски парадокс?
— Знам — въздъхна Настя. — В малката заплата, че и нея не я изплащат редовно, а хората незнайно защо продължават да работят.
— Нищо не знаеш ти, приятелко, пък уж минаваш за умна, университет си завършила. Най-големият милиционерски парадокс е, че колкото повече престъпления извършва един престъпник, толкова повече научаваме ние за него и следователно толкова по-лесно ни е да го разкрием и заловим. Вземи, ако щеш, обирджиите по домовете: докато е извършил един-два обира, абсолютно не ти е ясен и се виждаш в чудо къде да го издирваш; когато престъпленията му станат десет-петнайсет, вече проличава стилът и почеркът, по тях може дори да се състави психологически портрет; а когато обирите наближат трийсет, можеш да се понапънеш и да предвидиш къде ще се появи следващия път. И да го пипнеш там, топъл-топъл. И къде е парадоксът, ще попиташ сега? Ами там, че нашата задача, от една страна, е да заловим гада, а от друга — да не допуснем той да извършва нови престъпления. Но ако той не ги извършва, така и никога няма да го заловим. Чат ли си?
— Пресилваш, началник. Защото нали залавяме обирджиите не само както ми го описа сега. Проверяваме каналите за продаване на вещи, задействаме агентурата, вземаме под контрол осъжданите обирджии. Скучна рутина, в книжките не пишат за нея.
Коротков се разсмя и лекичко тупна Настя по коляното.
— Ти сега не ми изнасяй лекции. Мислиш, че като цял живот ловя убийци и насилници, не знам как се залавят крадци ли? Та накъде бия значи. Исках да кажа, че тоя, откаченият тип на Татяна, Горшков де, скоро ще ни поднесе нов труп и ще остави на местопрестъплението някакъв знак. Като онази рибка с човечето. И тогава ще ни даде нов тласък за размисли. Колкото повече знаци…
— Искаш да кажеш: колкото повече трупове, толкова повече знаци — прекъсна го Настя. — А колкото повече знаци — толкова повече шансове да разберем какво иска. Но най-важното в твоята логическа верига са именно труповете. Само че ти целомъдрено пропускаш да споменаваш за тях. Права ли съм?
— Скъпа, ти винаги си права, защото си жена, а жените, както е известно, винаги са прави. По дяволите! Тук са започнали някакъв ремонт на пътя… ще трябва да заобиколим. Така… насам не може, еднопосочно движение… ще опитаме да намерим изход…
Като мърмореше незлобиво, Юра търсеше заобиколни пътища. Разбира се, че е прав, мислеше си Настя и разсеяно поглеждаше през прозореца, за да разбере къде се намират. Колкото и печално да е да признае, но той е прав. Повече престъпления — повече информация за издирването. Но колкото повече престъпления… толкова повече са жертвите. Факт. И към това няма какво да се добави. Наистина парадокс.
— Аска, имаш ли пари?
От изненада тя се сепна и дълго не можа да превключи от мислите си към смисъла на зададения й въпрос.
— Пари ли? Какви пари?
— Руски рубли. Едни такива хартиени, разноцветни. Назаем.