— Какво?
— Юра… Ти вярваш ли, че това е Горшков?
— А ти не вярваш ли? — отговори той с въпрос на въпроса й.
— Сигурно е срамота, но много искам да вярвам, че наистина е Горшков. Искам да вярвам, че посланието не беше отправено към мен. И знаеш ли, колкото повече искам това, толкова повече ми се струва, че не е той.
Коротков се обърна на седалката и учудено се втренчи в Настя.
— Защо мислиш, че не е той?
— Не знам, Юрик. Така ми се струва. Обявихме ли го за издирване?
— Леле, сестро! Ами че аз пред теб се обадих на следователя! Наистина ли не помниш? Разбрахме се с него да ни изпрати нареждането. Вече съставих и текста на ориентировката. Щом получим нареждането от следователя, веднага я пускам.
Да, наистина Коротков се обади на следователя, Настя добре си спомняше това. Гледай ти, в такова кишаво време дори мозъкът ти се превръща в течност, която безсмислено и безполезно циркулира из черепната ти кутия.
— Дано го намерят по-бързо — почти простена тя.
— Защо бе? — подкачи я, ухилен, Коротков. — Нали беше сигурна, че не е той.
— Не съм сигурна. Казах, че така ми се струва.
— Хайде, хайде, не ме баламосвай. Когато ти се струва, ти изобщо си мълчиш. А щом казваш, че ти се струва, значи си сигурна. Да ти напомня ли, че съм ти началник? Или сама ще се сетиш, че трябва да споделяш съображенията си със своя началник?
— Ох, Юра, вече нямам никакви съображения. Хайде да отложим това до утре, а? Ще асимилирам всичко в главата си до сутринта, а утре ще го обсъдим.
— Е, ти си знаеш — въздъхна той. — Всичко най-хубаво.
Във входа беше тъмно, единствената крушка, на чиято светлина можеше да се разчита, гореше чак на третия етаж, и то едва-едва. Настя натисна копчето и от асансьорната шахта се чу бучене, смесено със скърцане и периодично подрънкване. Сградата беше стара, а и асансьорът не бе по-нов. „Ей сега ще се отвори вратата на входа и той ще влезе — някак отнесено си помисли тя. — И ще ме наръга. Или ще ме застреля, както горката Старостенко. Юра сигурно вече е заминал. И той е убеден, че Шегаджията е Горшков и целта му е именно Таня, а не аз. Никой няма да ми помогне“. От тази мисъл я полазиха тръпки, дори леко й се зави свят.
Но вратата не се отвори и никой не влезе. Настя благополучно стигна до своя апартамент, припряно затвори вратата след себе си, подпря се на нея. Ето, вече си е вкъщи. Днес все още нищо не се случи. Кой знае защо, в жилището е тъмно и тихо. Нима Льошка вече спи? Или изобщо го няма? Тя не успя да се учуди, защото си спомни, че съпругът й наистина не би трябвало да си е вкъщи. Още сутринта я бе предупредил, че ще остане за два дни в Жуковски, при родителите си. Имал някаква спешна работа в института, където ръководеше лаборатория.
Едва бе успяла да си развърже обувките, когато зазвъня телефонът. Настя с усилие се провря между камарите строителни материали, като едва не ги събори, и грабна слушалката.
— Настя? Извинявай, че се обаждам толкова късно. Зарубин е.
— Да, Серьожа, слушам те.
— Той май отново…
Сърцето й моментално примря, после затупка бързо.
— Кого?
— Някакъв чичка на около шейсет, облечен от глава до пети в нови дрехи. Вярно, няма документи. И до трупа — рибка с кукличка.
— А ти… как научи?
— Ами трупът е на моята територия. В района на трите гари. Ела утре сутринта при мен. Ще дойдеш ли?
— Ще дойда.
Ето на. Колко си приказваха, че трябва да го спрат, да не допуснат нови убийства, но каква полза… Тоя убиец не го засягат всичките техни логични разсъждения, разговори, предположения, опитите им да го спрат. Той си върши работата според плана, който си е съставил и само той си знае. Да можеше Настя да разбере поне колко още смърти е запланувал.
СПЕЦИАЛНО НАРЕЖДАНЕ
До началника на отдел на УУР
при ГУВВ гр. Москва, полковника от милицията
В. А. Гордеев
На вниманието ми се намира наказателно дело № 5817 относно убийството на гражданката Н. М. Старостенко. Във връзка с ал. 4, чл. 119 от НПК4 на РФ5 и въз основа на т. 3, чл. 7, т. 2, чл. 11 от Федералния закон „За оперативно-издирвателната дейност“, моля да се проведат необходимите оперативно-издирвателни мероприятия с цел установяване местонахождението на гражданина Александър Петрович Горшков и разследването му за причастност към извършването на убийството на гражданката Н. М. Старостенко.