Според налични данни гражданинът А. П. Горшков, роден 1969 г. в гр. Луги, Ленинградска област, е живял по-рано: гр. Ленинград, 7-а линия на Василевския остров, бл. 11, ап. 4. През 1987 г. е осъден от Ленинградския градски съд по чл. 120 и 206, ал. 3 на НК на РСФСР6 на 7 години лишаване от свобода. По време на излежаването на присъдата в учреждение УЩ 321/6 е извършил престъпление, предвидено от чл. 108, ал. 1 от НК на РСФСР, за което му е определено наказание — 4 години лишаване от свобода. След освобождаването му през май 1998 г. заминал за Кимри, Тверска област, но не е пристигнал на мястото на предполагаемото местожителство, ГОВР7 на гр. Кимри не разполага с информация за него.
Глава 6.
Каменская
Денят беше облачен и поради това тъмен и някак тъжно тих. Като да беше неработен — толкова малко хора се виждаха по улиците, разположени между Казанската гара и Елоховската черква. Трупът на мъж без документи бил намерен на малката уличка „Вторая Басманная“, на около пет метра от завоя към „Новорязанская“. Уличката според Настя беше просто великолепна от гледна точка на удобство за престъпници. В края й се намираше тролейбусно депо и неизлезлите по маршрут коли, вместо да спят кротко на територията на парка, незнайно защо се бяха наредили покрай тротоара, създавайки своеобразни барикади от двете страни на платното. Така хората, минаващи по „Новорязанская“, не можеха да видят почти нищо от случващото се на „Вторая Басманная“. А като се добави към това и фактът, че зданията по малката уличка бяха необитаеми, би било неоправдан оптимизъм да се надяват на свидетели. Ъгловата сграда номер 21 също беше необитаема и изобщо беше в ремонт, а зад нея се простираше великолепен двор, който по безлюдност можеше да се конкурира с пустинята Гоби. Там стояха два фургона, на единия от които се мъдреше смайващо грамотният предупредителен надпис „Стоповете обратно нямат“. Както личеше по някои видими признаци, пустинността на двора не бе останала незабелязана от хора, които до изнемога бяха търсили близка тоалетна.
Зарубин се бе облякъл явно неподходящо за студеното време и сега непрекъснато потреперваше и подскачаше, за да се стопли. На Настя, напротив, й беше топло и уютно в пухеното яке със закопчана високо на гърлото й яка и тя с нескрито съчувствие поглеждаше дребничкия Сергей, който напомняше клето врабче.
— И-искаш ли да т-ти покажа ф-фокус? — предложи той, тракайки със зъби от студ.
— Давай.
Зарубин събра повечко въздух в гърдите си и закрещя:
— Помооощ!
Настя уплашено го сграбчи за ръката.
— Ти какво, да не откачи? Ей сега ще се събере народ.
— Да видим — дълбокомислено заяви оперативният работник и се позасмя, изкривил премръзналите си устни.
Народ не се събра. След шест-седем секунди на ъгъла се появи мъж, насочил се към гарата по улица „Новорязанская“. Той хвърли разсеян поглед към уличката, изгледа Настя и Сергей и невъзмутимо си продължи по пътя.
— Оттук викаха, сигурна съм — чу се развълнуван момичешки глас от посоката, в която се бе отдалечил минувачът. — Откъм пресечката. Хайде по-бързо.
Зарубин дръпна Настя за ръката.
— Ела насам, побързай — прошепна той, придърпвайки я между два тролея.
Гласовете приближиха.
— Абе няма никой, сторило ти се е. Ето, виждаш ли, пусто е — говореше сега вече момчешки глас.
— Ама някой извика…
— Пошегували са се. Какво, не разбираш ли? Наблизо са трите гари, шляят се разни гамени, алкохолици, бездомници. Напили са се и крещят. Хайде да вървим.
Отдалечи се и младата двойка. Никой друг не дойде. Зарубин излезе на тротоара и многозначително вдигна пръст.
— Разбра ли, Настася Павловна? И тук винаги е така. Може да се скриеш и в двора, и между тролеите, ако някой те гони. А може и изобщо да не се криеш, а спокойно да излезеш на „Новорязанская“ и да влезеш в черквата да се помолиш за бог да прости душата на невинно убития. Покойникът е лежал тук най-малко час и половина, преди да го намерят.
— А кой го е намерил? — попита Настя.
— Хора, които са търсели тоалетна — измънка Сергей. — Късно вечерта. Ще погледнеш ли снимките?
— Откъде ги имаш? — учуди се Настя. — Толкова ли са добри вашите експерти?