Ето така се получи, че от десетгодишен истински започна да ме интересува само един проблем: проблемът за смъртта. Всичко останало сякаш беше някакво допълнение, сякаш се въртеше около този проблем. Но това не означава, че не живеех истински. О, не, живеех, и още как живеех!
Глава 7.
Зарубин
Оперативните работници понякога работят по-бързо от експертите. Но това е нормално. Експертите са по-малко от оперативните работници и за експертиза винаги чака огромна опашка. Наказателните дела за убийствата на Надка Танцьорката и неизвестния гражданин бяха обединени при следователя Олшански, под чието ръководство сега трябваше да работят както градските, така и областните детективи. Константин Михайлович Олшански изпрати запитване до информационния център, където се пазеше дактилоскопична карта на Горшков, както и в колонията, където сексуалният разбойник бе отбивал наказанието си, с молба да изпратят личното досие на осъдения, в което със сигурност щяха да се намерят „образци от свободен почерк“, иначе казано — документи, написани от Горшков собственоръчно. По принцип би могъл и да не се обръща към информационния център, защото в личното досие също имаше дактилоскопична карта, но Олшански реши да дублира исканията с надеждата (я си представете?!) дактилоскопичната карта да пристигне преди личното досие и поне нея да изпратят за експертиза.
А наскоро освободеният от местата за лишаване от свобода гражданин Александър Петрович Горшков все още се шляеше някъде. При излизането си от колонията бе получил справка за освобождаването си и въз основа на тази справка трябваше да получи паспорт на мястото, където смята да живее и работи занапред. За получаване на паспорт законът му отпуска десет дни. Но кой ли днес спазва законите? Член за тунеядството в закона съществуваше едно време, тогава човек трябваше непременно да започне работа, а без паспорт това беше невъзможно, инак на бърза ръка го връщаха в лагера. А сега и следователят, и оперативните работници разбираха, че уважаемият полов психопат Александър Петровия може да си позволи разкоша да скитосва със справката в джоба си, без да се обажда в милицията и без да иска паспорт, защото има пълно право никъде да не работи. Неприятности под формата на глоба го заплашват, ако случайно му проверят документите и се разбере, че той вече половин година живее без паспорт. Но първо, тази неприятност спокойно може да я преживее, и второ, вероятността за такова нещо не е толкова голяма, ако не се навира между шамарите. Горшков очевидно не се е навирал, тъй като през времето, изминало след освобождаването му от колонията, не беше искал издаване на паспорт никъде и нито веднъж не бе глобяван за липсата на такъв.
В очакване на резултатите от експертизата оперативните работници се занимаваха с изясняване на обстоятелствата около убийството на неизвестния в района на трите гари. Керамичната рибка с широко отворена уста, от която стърчаха крачетата на пластмасовата кукличка, недвусмислено говореше, че пропилата се бивша балерина Надежда Старостенко и странният гражданин с прилични дрехи и с пари за собственото му погребение в джоба са били лишени от живот от една и съща ръка и по всяка вероятност с едно и също оръжие, но и това трябваше да бъде потвърдено или опровергано от експертизата.
Личността на човека без документи беше установена учудващо бързо. Всъщност не беше много за чудене: когато край гарите — най-големите в столицата сборища на бездомници — намираш труп с явни признаци за нецивилизован бездомен живот, не е трудно да се сетиш къде можеш да попиташ за него. Покойният, както се разбра скоро, имал прякора Лишея, който му бил лепнат заради постоянните му кожни заболявания, той страдал от тях целогодишно. Никой не знаеше фамилното му име, а името, макар и с доста усилия, си го спомниха — Генадий. Сред гаровите бездомници той бил отскоро, само от месец и половина — два, не го били питали откъде е дошъл — някак не било прието, а и той самият не разказвал. В деня на убийството го били виждали сутринта и някъде докъм три следобед, а къде се дянал после — не знаели.
Усмихнат и разговорлив, Сергей Зарубин придума събеседниците си да му покажат мястото, където обикновено спял Лишея, и неговите вещи. Впрочем какви ти вещи? Някакви жалки дрипи, вехтории. Не се намериха никакви документи или нещо съществено, което би позволило да се изясни неочакваният обрат в живота на клетия Лишей. А обрат несъмнено бе имало, инак откъде бездомният Генадий би се сдобил с прилични дрехи и дори с валута за погребение?