— Никълъс! Роян! Добре дошли отново! — зарадва се Тесай и двете жени се прегърнаха със същия ентусиазъм, с който го бяха сторили мъжете преди малко.
— Е, хайде, стига де! — опита се да сложи край на церемониите Джени. — Това тук да не е Уудсток. До утре трябва да съм се прибрал в Малта. Искам да отлетя, преди да се е стъмнило.
Мек се залови с разтоварването. Хората му се хвърлиха смело във вътрешността на самолета и започнаха да изнасят палетите с товарните колички. Сапьора отново се качи на любимия си трактор и гордо го прекара по рампата, паркирайки го в безопасност под камуфлажната мрежа в акациите. Благодарение на многото ръце, които помагаха, работата се свърши изключително бързо и когато слънцето уморено се сгуши до хоризонта, а здрачът започна да изтрива цветовете от околния пейзаж, Голямата Доли бе напълно освободена.
Джени и Никълъс обсъдиха за последен път плановете за идните дни, а Фред провери дали всичко в самолета е наред. За последен път двете страни преговориха урока си и насрочиха следващата си среща.
— До след четири дни — рече Джени и двамата с Никълъс си стиснаха ръцете.
— Остави човека да си върви, Никълъс — подвикна Мек под самолета. — И ние трябва да прехвърлим границата преди зазоряване.
Изчакаха Голямата Доли да излезе на края на пистата и да се обърне в посоката, откъдето беше дошла. Двигателите ускориха оборотите, машината вдигна купища прах около себе си и след секунди се отлепи плавно от земята. Джени махна за последно на приятелите си и без да включва навигационните светлини, поведе самолета като някой огромен черен прилеп към сърцето на нощта. След няколко минути от локхийда не беше останала и следа в небето.
— Я ела насам — издърпа Никълъс Роян под акациите. — Не искам коляното ти пак да прави номера. — Вдигна крачола на панталоните й до средата на бедрото и върза коляното с ластичен бинт. Опитваше се да прикрива удоволствието от задачата, която сам си беше поставил. За негова голяма радост оттокът бе спаднал съвсем, а от синините оставаха съвсем бледи следи.
Никълъс опипа нежно кадифената кожа на съдружницата си. Плътта й беше твърда и топла при допир. Вдигна глава и по очите на Роян прочете, че и на нея й е приятно да бъде докосвана. Щом погледите им се срещнаха, тя леко се изчерви и бързо спусна крачолите си до колената. После скочи на крака.
— С Тесай имаме много неща да си разправяме за последните няколко седмици — рече тя и побърза да се събере с приятелката си.
— Ще оставя цял взвод да пази нещата ви тук — обясни Мек на Никълъс, докато жените се отдалечаваха в тъмното да си приказват. — До границата ще вървим в съвсем малка група. Не мисля, че ще срещнем затруднения при преминаването. В района не се забелязва почти никаква вража активност. На юг се стреля усилено, но тук е сравнително спокойно. Иначе нямаше да избера това място за срещата.
— Колко далеч е границата оттук? — искаше да знае Никълъс.
— Пет часа усилено ходене — отговори Мек. — Щом луната залезе, ще се вмъкнем през един от разработените канали. Останалите ми хора ще ни чакат откъм долината. Трябва да се срещнем с тях преди изгрев-слънце.
— А оттам до манастира?
— Два дни път. Ще стигнем тъкмо навреме, за да посрещнем дебелия ти приятел с дебелия му самолет.
Мек се обърна на другата страна и даде някакви заповеди на началник взвода, който щеше да остане при Розейрес, за да пази стоката. След това повика шестимата партизани, с които щяха да преминат границата, и разпредели по равно товара между тях. Най-важна беше радиостанцията, доста модерен модел, произведен за военни цели и доста лек за носене. Никълъс се нагърби сам с нея.
— Торбите ви са много неудобни за носене — направи забележка Мек на новопристигналите. — Ще трябва да преразпределите нещата в тях.
Те го послушаха и прехвърлиха целия си багаж в двете платнени мешки, които Мек им даде. Двама от войниците вдигнаха товара през рамо и изчезнаха в мрака.
— Този да не смята да вземе това чудо! — зяпна ужасен Мек, когато Сапьора извади от едното пале дебелокракия теодолит.
Даниъл не говореше арабски, затова Никълъс трябваше да превежда.
— Той казва, че инструментът бил много деликатен и не можел да позволи да го хвърлят от въздуха. Казва, че ако нещо се размести, няма как да свърши работата, за която сме го повикали.
— И кой смята да го носи? — попита Мек. — Хората ми ще вдигнат бунт, ако ги накарам.