Орлов поклати глава, сякаш претегляше тази възможност.
— Може и така — каза той. — Но преди да преминем към най-неприятната част от нашия разговор, бих искал да си изясня някои неща, ако нямате нищо против.
— Какви неща?
Руснакът отклони поглед от Томаш и се обърна към Филипе и Къмингс, хората, които биха могли да му дадат отговорите, които от толкова време търсеше.
— Какво е Седмият печат?
XXXV
Длъгнестото, източено тяло на Джеймс Къмингс, свито на дивана, се раздвижи, сякаш го бяха включили в електрическата мрежа. Професорът от Оксфорд стана от ъгъла си и с присъщите за него непохватни и резки движения, поклащайки се, взе ръкописа от масата и се обърна към неочакваната си аудитория.
— Проектът Седмият печат е изложен тук — съобщи той. — Замислен е, в теоретичната част, от моя колега от Пловдив Христо Атанасов, който… хм… беше подло убит в кабинета си.
Орлов се размърда в креслото, показвайки, че е засегнат.
— Продължавайте — заповяда той. — Продължавайте.
Англичанинът се изправи вдървено, вперил високомерен поглед в руснака.
— Този проект представя едно възможно решение на проблемите, пред които човечеството вече е изправено и които биха могли да се задълбочат в бъдеще. Става въпрос за акумулатор, който няма нужда от презареждане, не излъчва топлина, нито звук, не замърсява околната среда и използва елемент, който е в изобилие на планетата.
— Елемент в изобилие ли? — учуди се Орлов. — Какъв? Кравешки тор?
Къмингс удостои руснака с леден поглед, в който проблясваше презрение.
— Вода.
Всички присъстващи, с изключение на Филипе, го зяпнаха с изумление.
— Вода ли? — възкликна Томаш, който беше решил да си мълчи, но в този миг не можа да сдържи изненадата си. — Водата като гориво на бъдещето?
— Водата — настоя англичанинът.
— Но… как така?
Професорът от Оксфорд се обърна към библиотеката и отвори едно чекмедже, което накара руснаците да насочат оръжията си към него, понеже не знаеха какво би могло да изскочи оттам. Къмингс извади бяло табло, което окачи на стената. Беше млечнобяла и гладка като слонова кост дъска, като онези, които използват на работни съвещания във фирмите. Академикът взе маркер и постави черна точка върху бялата повърхност.
— Всичко е започнало от една точка преди петнадесет милиарда години — каза той. — Материята, пространството и силите са били свити до безкрайно малка точка, която изведнъж, незнайно защо, се е пръснала… хм… пораждайки вселената.
— Големият взрив — отбеляза Томаш, вече запознат с темата.
— Точно така — потвърди Къмингс. — Големият взрив. Първите секунди били, както можете да си представите… хм… доста напрегнати. Формирали се кварки и антикварки, които на свой ред образували адроните. След една милисекунда се образували електроните и неутрони, както и техните античастици. Вселената се намирала в… хм… ускорена експанзия и колкото повече се разширявала, толкова повече изстивала. Това позволило след около сто секунди неутроните да започват да се превръщат в протони. Няколко мига след това частиците се съединили в ядра, но все още пространството във вселената било малко, а температурата била прекалено висока, поради което… хм… електроните се сблъсквали с фотоните и взаимно се унищожавали. Ако можехме да пътуваме във времето, щяхме да видим, че в онзи момент вселената е наподобявала гъста мъгла. Едва след триста хиляди години, когато температурата спаднала на три хиляди градуса по Целзий, ядрата успели да прихванат стабилно електроните. Образували се… хм… първите атоми. — Огледа странната аудитория, която се състоеше от двама португалски университетски професори и четирима руски гангстери. — Кой според вас е първият образувал се атом?
Руснаците свиха рамене, почти с безразличие. Тяхната специалност беше друга.
— Водород — отговори Филипе, който вече знаеше отговора.
Къмингс се обърна към дъската и написа едно голямо Н на бялата повърхност.
— Водород — потвърди той. — Първият елемент от периодичната таблица, най-простият от всички атоми. — Отбеляза една точка и очерта кръг около нея. — Имаме един протон в ядрото и един електрон, въртящ се в орбита. Хм… няма нищо по-елементарно — каза той се обърна към присъстващите. — Образували се и атоми на хелия, но тези на водорода били повече. На всеки атом хелий се падали по девет водородни.