Выбрать главу

Орлов въздъхна, явно губеше търпение.

— Извинявайте, но защо ни говорите всичко това?

Англичанинът повдигна вежди засегнат.

— Но, господине… хм… вие самият поискахте да ви обясня какво означава Седмият печат.

— Да, разбира се. И каква връзка има това със Седмия печат?

— Имайте малко търпение — помоли Къмингс. Тялото на хилавия гигант потръпна, сякаш по него премина ток. — Докъде… хм… бяхме стигнали?

— До водорода.

— А, right ho. Водородът. — Погледна към буквата Н върху бялата дъска. — И така, водородът е най-малкият, най-простият, най-старият и най-често срещаният атом във вселената. — Вдигна ръка. — Бих искал да привлека вниманието ви към последното… хм… че водородът съществува в наистина огромно изобилие. Три от всеки четири атома, съществуващи във вселената, са водородни. Водородът… хм… представлява седемдесет и пет процента от съществуващата маса в космоса. — Удари с върха на маркера по буквата Н. — И въпреки това изобилие, трудно се намира водород в чисто състояние. Някой знае ли защо?

В хола настъпи тишина. Никой не знаеше.

— Водородът е реактивен — каза Филипе накрая, само той беше осведомен по въпроса.

— Водородът е силно реактивен — потвърди професорът от Оксфорд. Личеше си, че Къмингс беше свикнал да говори пред голобради студенти, а не пред бандитски мутри. — Това означава, че водородът не обича… хм… самотата. И понеже не му харесва да си стои сам вкъщи, какво прави — присъединява се с лекота към други атоми. Ако беше жена… хм… водородът щеше да е проститутка.

Руснаците се разсмяха. Лекцията започна да им допада.

— А циците? — попита Игор с просташки тон, прехвърляйки възбудено автоматичното оръжие от едната в другата ръка. — Циците как са? Големи ли са?

Къмингс съжали за неблагоразумието си да използва подобна метафора пред тази аудитория и придоби дистанцирано изражение, сякаш не беше чул коментарите.

— Искам да кажа, че водородът, макар и изключително често срещан, се намира почти само… хм… свързан с други елементи. Например, когато водородът се приближи до кислорода, веднага се залепва за него, образувайки вода. Ако наблизо случайно има азот, водородът на мига се свързва с него и така се образува амоняк. А ако атомите, край които преминава, са въглеродни, тогава… хм… се пораждат въглеводородите.

— Ама че курва! — избоботи един от руснаците и избухна в смях. — Тръгва с първия атом, който й се изпречи! Ще й се да я проникнат електроните на всички!

— Тишина — изръмжа Орлов, за да накара хората си да млъкнат. — Нека да чуем!

Смъмрените гангстери сподавиха кикота и се укротиха. Къмингс, който беше замлъкнал при циничните подхвърляния, продължи мисълта си със същия невъзмутим вид.

— Съединявайки се с другите атоми… хм… водородът натрупва енергия.

— Ядрена енергия ли? — попита Орлов, в чиято глава думата енергия, съчетана с водород, означаваше водородна бомба.

— Не — поправи го англичанинът. — Това е друго нещо. Ядрена енергия наричаме енергията, свързана със силното взаимодействие, което… хм… държи ядрото неделимо. Но в този случай говорим за друг вид енергия, която се акумулира при съединяването на водорода с други атоми.

— Аха.

Къмингс направи две крачки настрани и се приближи до прозореца, след което посочи нещо отвъд мръсното стъкло.

— Виждате ли онова там? — попита той.

Орлов се надигна и надникна през прозореца в указаната посока. Беше огромен храст, избуял и жилав като хилядите си събратя, пръснати из равнината.

— Да, и какво?

— Това е мулга, вид акация. — Сви рамене. — Всъщност е все едно дали е… хм… мулга или нещо друго. Защо казвам това? Какво общо имат растенията с… хм… водорода?

Орлов, който вече се беше върнал на мястото си, свърза въпроса с онова, което Къмингс беше обявил в началото на изложението.

— Водата ли?

Забележката накара всички да затаят дъх. Давайки си сметка за напрегнатото очакване, англичанинът бавно се върна до бялата дъска, където все още стоеше набързо изписаното Н и схемата на структурата на водородния атом, и реши да се възползва от драматичната пауза.

— Водата — потвърди той. — Хм… а какво е водата? — Обърна се към дъската и написа Н20. — Два атома водород, свързани с един атом кислород.