Орлов проследи маневрата, но веднага след като джипът заподскача по неравния път, се върна отново на темата, която обсебваше вниманието му.
— Следователно, ако добре съм разбрал, искате да извлечете излишната енергия, съдържаща се във водорода. Така ли е?
— Разбира се.
— И как ще го направите?
Къмингс вдигна пръст, за да покаже колко уместен е въпросът.
— Ето това е големият въпрос! — възкликна той и вдигна ръце, сякаш държеше невидим правоъгълен предмет. — Решението е да се намери кутия… хм… разделена на две части. Поставяме кислород от едната страна и водород от другата. Поставяме и специален метал, наречен катализатор, от страната на водорода, за да предизвикаме химична реакция… хм… която да накара водородните атоми да се освободят. Проблемът е, че оставени на воля, тези атоми стават много нестабилни и бързо се свързват с други елементи. — Промени тона и добави: — Не забравяйте, че мразят самотата. Но след като водородните атоми се стремят към съединяване с други атоми, кои са… хм… свободните партньори?
— Кислородът?
Англичанинът се усмихна.
— Кислородът от другата страна на кутията — потвърди той. — Когато катализаторът предизвика химична реакция, която пуска водородните атоми на воля, тези атоми… хм… ще се спуснат по посока на кислорода. — Приближи левия си показалец до десния, представяйки приближаването на двата елемента. — Ние всъщност ще отворим коридор, който да даде възможност за тази среща, като поставим електролит… хм… между двете части на кутията. Електролитът пропуска водородния протон, но, забележете, препречва пътя на електрона. Това е проблем, защото електронът изпада в отчаяние от изолацията и се стреми на всяка цена да се съедини с протона. И понеже сме добри хора… хм… и ни е мъчно за горкия самотен електрон, намираме начин да му помогнем да осъществи тази романтична среща.
— И как го постигате?
— Отваряме втори коридор, като опъваме метална жица между двете страни на кутията. — Потърси руснака с очи. — Дотук ясно ли е… хм… всичко?
— Да — каза Орлов. — Протонът на водородния атом минава през електролита, а електронът ще трябва да мине през металната жица.
— Right ho! — възкликна Къмингс, доволен, че дори един гангстер може да разбере обяснението му. — И точно тук се крие… хм… ключът. Движението на свободния електрон поражда енергия, която бихме могли да използваме за каквото пожелаем. За осветление или… хм… да задвижим двигателите на автомобилите. — Махна неопределено. — Както намерим за добре. — Показа другата страна на въображаемата кутия. — Пристигнал от другата страна, електронът се свързва с протона и възстановеният водороден атом… хм… може вече да се съедини с кислорода и да образува вода.
Орлов дълго потрива брадичката си, докато асимилираше резултатите от процеса.
— Това ли е Седмият печат?
Англичанинът поклати глава.
— Схематично представен, да. Седмият печат е проект за разработка на генератор, за чието функциониране е потребна субстанция, която се намира… хм… в много по-голямо изобилие от петрола и не използва въглерод, който замърсява атмосферата. Нашите усилия бяха насочени към разрешаването на специфични технически въпроси, включително сложните проблеми за концентрацията и складирането на водорода, за да може да се превърне в печеливша алтернатива на изкопаемите горива. Водородът е познат като енергийна алтернатива. Ние просто преодоляхме последните препятствия.
— Минахте ли през тестовете?
— Само с това… хм… съм се занимавал напоследък.
Орлов махна към пустинята наоколо.
— Затова ли дойдохте тук?
— Ами… не. Можех прекрасно да направя това в Оксфорд, където, откровено казано, ми се струва доста по-приятно. Но едни… хм… nasty chaps97 решиха, че това проучване е неудобно и…
— Да, знам — сряза го Орлов нетърпеливо. — Изпитвали ли сте тази система с автомобил?
— Разбира се.