— Полиция! — възкликна Орлов вцепенен.
Гласът отново отекна из пролома:
— Няма да повтарям. Хвърлете оръжията и вдигнете ръце!
Орлов направи знак на хората си и руснаците се хвърлиха зад скалите. Игор дръпна пленниците настрани и надникна нагоре. Прозвуча изстрел, после друг и още един.
Трак.
Трак.
В началото гърмежите бяха изолирани, редуваха се изстрел — отговор, но после зачестиха и положението като че излезе извън контрол. Изстрелите бяха толкова начесто и толкова близо, че прераснаха в непрекъсната стрелба.
Трака-трака-трак-трака-трак…
Въздухът около скалата, зад която се намираха пленниците, ехтеше от пукотевицата, пушилка се вдигаше отвсякъде, където куршумите биеха по камъка или земята.
Томаш се огледа, но в суматохата не можа да различи кой по кого стреля. Видя Игор, който бе заел позиция до скалата и се опитваше да хване на мушката някой от върха на огромния зъбер, ограждащ пътеката. Погледна нагоре и не можа да види никой, сякаш полицаите се бяха изпарили като призраци из пролома.
Усети някаква ръка да го дърпа за ръкава и обърна глава. Филипе му правеше знаци с очи.
— Да тръгваме — прошепна той напрегнат.
— Къде?
— Бързо — каза Филипе с тон, който не търпеше възражение.
Приятелят му се увери, че Игор гледа в друга посока, и се прехвърли оттатък скалата, пълзейки сред храсти и камънаци. Къмингс го последва с неочаквана за годините му пъргавина и Томаш, преодолявайки нерешителността си, се спусна да ги догони.
— Стоп! — извика някой зад него.
Беше гласът на Игор.
Инстинктивно, опитвайки се да се слее с околността и да изчезне, Томаш скочи в някакво сенчесто място, подобно на малък овраг. Претърколи се на дъното, удари ръката си в ръба на един камък и превъзмогвайки пронизващата болка, се хвърли напред и се свря сред скалите, търсейки защита.
Трак.
Гърмежът изтрещя край ушите му с все сила, явно стреляха съвсем наблизо.
Трак-трак.
Игор беше открил огън след бегълците. Обзет от неудържима паника, Томаш разбра, че играта бе на живот и смърт. Ако не успееше да ги залови живи, щеше да ги убие. А кой знае, може би вече да не мислеше да ги залавя, а се опитваше да ги застреля.
Прииска му се да стане и да затича като луд из пролома. Тялото му молеше да го стори, би препускал като вятър, но малкото останал здрав разум го предупреждаваше, че в мига, в който се надигне, щяха да го повалят, при това завинаги. Довери се на този глас, както слепец се оставя на кучето водач, и се сниши, свличайки се по надолнището, пълзейки по червената прашна земя, плътно прилепнал като виеща се змия. Спря за момент, за да се ориентира, и се помъчи да открие другите бегълци, но Филипе и Къмингс бяха изчезнали. Явно в отчаяното си бягство всеки беше поел по свой път.
Трак.
Куршумът изсвистя край ушите на Томаш и звукът му подейства като електрошок. Историкът удвои усилията си и тялото му се затъркаля надолу, търсейки защита в земята. Спря в подножието на скалата, надвиснала над пролома, и запълзя сред някакви треви с остри листа, които издраха ръцете му. Добра се до една пролука в скалата и се вмъкна вътре.
Процепът беше тесен и тъмен. С разтуптяно сърце се огледа наоколо, опитвайки се да попие особеностите на терена, който го заобикаляше. Знаеше, че не бива да се отпуска, че Игор върви по следите му, че разполага само със секунди, за да се измъкне от този миши капан. Скалната цепнатина продължаваше навътре и Томаш почувства ужасна несигурност. Би могъл отново да изскочи навън, в пролома, да се промъкне покрай стената, но вероятно Игор щеше да го забележи и да го залови. Беше рисковано. Можеше да се провре в тъмния отвор и да види накъде води, но най-вероятно бе сляпа дупка, капан, без възможност за бягство. И това беше рисковано.
Какво да прави?
Стрелбата в пролома не преставаше, накъсана и хаотична. Вслушан в ехтящата пукотевица из Уолпа Гордж, Томаш усети, че някой се приближава. Беше Игор. След като се убеди, че пътят му към прохода е отрязан, Томаш се шмугна в отвора и се закатери по посока на светлината. Търсеше опора в издатините, залавяше се за някоя буца пръст, стъпваше на камъка като на стъпало, подхлъзваше се и поемаше отново, мъчейки се да овладее паниката и да се изкачва все по-високо и по-високо, с присъща на отчаяните дързост.