— Не разбирам — промърмори неубедено Томаш. — Какъв интерес имат застрахователните агенции да ви спасяват кожата?
— Като спасява нашите кожи, както казваш, застрахователният бизнес спасява собствената си кожа.
— Как така?
В тона на приятеля му се появиха снизходителни нотки.
— Както обикновено, Казанова, всичко е свързано с пари.
— Не схващам.
— Много просто — каза Филипе. — През осемдесетте години американският застрахователен бизнес е изплатил средно около два милиарда долара годишно за щети поради лошото време. Но от 1990 до 1995 година тази сума се е покачила на повече от десет милиарда долара годишно и след 1995 година продължила да нараства. Все по-екстремните наводнения и бури са довели до увеличаване на щетите и застрахователите плащат най-тежката цена. Положението е станало толкова тежко, че най-големите застрахователни агенции в света са подписали договор за отчитане на климатичните фактори при оценката на рисковите фактори. Всички те живеят в постоянна паника, опасявайки се, че глобалното затопляне би довело до катастрофални метеорологични последствия. Според някои изчисления, достатъчни са само няколко големи катастрофи, предизвикани от екстремни атмосферни условия, за да се срине и банкрутира целият бизнес. — Направи пауза, за да подчертае идеята. — Разбираш ли, Казанова? Целият застрахователен бизнес е заплашен от банкрут заради глобалното затопляне.
— По дяволите! — възкликна Томаш. — Нямах представа.
— От „Лойдс“ се обърнаха преди години към група специалисти с въпроса дали все по-силните и опустошителни бури, суши и наводнения се дължат на затоплянето на планетата. Навремето специалистите отговориха, че не могат със сигурност да докажат, че планетата се затопля, но когато го докажат, застрахователният бизнес ще се види натясно. — Поклати глава. — Но глобалното затопляне вече е доказано, което означава, че бизнесът е в затруднение.
— Разбирам.
— Ето защо, когато Джеймс и аз се свързахме с хора от най-големите застрахователни компании в света и им обяснихме какви изследвания провеждаме, както и това, че сме преследвани от хора, които защитават интересите на петролния бизнес, те видяха в нас златна възможност. Точно застрахователните агенции ни отпуснаха средства, за да изчезнем за света и да продължим проучванията си. Помогнаха ни да се сдобием с нова самоличност, дадоха ни документи, предоставиха ни почти неизчерпаема сметка и ни скриха там, където ония типове от петролния бизнес не биха могли да ни намерят — мен в Сибир, а Джеймс тук, сред австралийската пустиня.
— Където всъщност сте били през цялото това време.
— Да — потвърди Филипе. — Искам да поясня, че понякога ни се налагаше да пътуваме. Трябваше да отскочим тук и там, за да изследваме определен въпрос или да получим определена съставка, такива ми ти работи. Новата самоличност и фондът, отреден за изследвания, ни бяха много полезни. Живеехме под прикритие и само двама-трима от ключовите ръководни фигури в големите застрахователни компании знаеха къде се укриваме.
— А полицията?
— Нищо. Нищо никому не сме казали. Полицията дори не знаеше, че сме живи. За останалата част на света аз и Джеймс не съществувахме.
Томаш махна в посоката, където бе поел полицаят.
— Тогава как те се оказаха тук?
— Ще стигнем и дотам — каза приятелят му. — Та значи, аз довърших проучванията си върху състоянието на световните нефтени запаси, а малко след това Джеймс приключи работата си по използването на водорода като енергиен източник на бъдещето. Вече са назрели условията да го обявим публично. От една страна, пазарът се приближава до момента, в който ще установи, че няма достатъчно петрол за задоволяване на нуждите му. От друга страна, вече сме подготвили алтернативата, която ще реши проблема. А това означава, че точно сега е моментът да действаме, но ни оставаше да преодолеем една последна преграда.
— Коя?
— Да неутрализираме поръчителите на убийствата. Моралните извършители на убийствата на Хауърд и на Атанасов трябваше да бъдат разобличени, в противен случай цялата операция щеше да е под постоянна заплаха. Аз самият и Джеймс не бихме могли да спим спокойно. Щяхме да живеем в страх да не би убийците, оставили посланието с тройната шестица, да ни изненадат посред нощ в леглата ни. Тази заплаха трябваше да се неутрализира.