— Значи тогава извикахте полицията.
— Не бързай, ще стигнем и дотам — отново каза Филипе. — Решихме да подготвим капан за убийците. Умишлено използвахме канал в интернет, за който знаехме, че се следи. Джеймс ми изпрати имейл с библейския цитат.
— Онзи, със Седмия печат.
— Същият. И така, той ми изпрати въпросния имейл и зачакахме да видим какво ще се случи.
Томаш погледна приятеля си заинтригуван.
— Но защо не ми каза всичко това, когато се срещнахме?
— Извинявай, налагаше се да съм изключително предпазлив. Успехът на операцията зависеше от моята дискретност. Освен това, бих искал правилно да ме разбереш, ти беше под подозрение.
— Аз?
— Разбира се, Казанова. Ето как стоят нещата. Пускаме ние имейла по интернет, за да привлечем убийците. И какво се появява на сайта на гимназията? Твоето съобщение с молба за контакт.
— А, разбирам — възкликна Томаш. — Решили сте, че убийците са се раздвижили.
— Отначало не мислехме така. Признавам си, че не можах веднага да направя връзката. Както ти разказах, писмото събуди в мен носталгия по родината и младежките ми години и наистина ми се прииска да те видя. Освен това си помислих, че нямаш никаква връзка със света на петрола, затова не би представлявало проблем да се срещнем. Можеше дори да имам полза от това.
— И кога разбра, че срещата ни всъщност е свързана с убийците от тройната шестица, които те преследват?
— Когато ни погнаха из Олхон — каза Филипе. — Стори ми се странна появата на въоръжени мъже в селището часове след пристигането ти. Подозренията ми се потвърдиха, когато ги видях как ни преследват из целия остров. Ние тръгвахме на една страна — и те след нас. Обръщахме на друга, те — също. Не беше нормално, все едно някой им подаваше информация. И този някой можеше да бъдеш само ти.
Томаш вдигна дясната си ръка и я заоглежда.
— И наистина съм бил аз — потвърди. — Чипът, който са имплантирали в ръката ми, явно им е давал сведения за движението ни.
— Аз не знаех за чипа. Просто си дадох сметка, че онези типове много лесно ни откриват. Затова реших да се разделя с теб на Байкал. Подозирах, че ако се отдалеча от теб, щях да се отдалеча и от онези горили. И излязох прав.
Томаш смръщи вежди.
— Голям приятел си ми, няма що. Ония типове убиха Надя, бяха готови да убият и мен.
— Откъде можех да знам? Трябва да разбереш, че тогава всичко ми се струваше подозрително и допусках, че може да си агент на онези типове, разбираш ли? Дори не ми мина през ум, че ти и Надя сте в опасност. Смятах, че си в играта и нищо не те заплашва.
— Разбирам. И само смъртта на Надя успя да ти докаже, че не е така.
Филипе поклати глава.
— Не, точно обратното! — възкликна той. — Когато чух, че Надя е загинала, а ти си жив, това още повече затвърди в мен убеждението, че си затънал до гуша в лайната. Как иначе можех да си обясня факта, че са те оставили жив? Оцеляването ти ми се струваше доказателство за вината ти.
Томаш се усмихна.
— Каква бъркотия само.
— Затова те привлякохме тук, в Австралия. Но този път внимателно се подготвихме. Свързахме се първо с Интерпол, които ни казаха, че никога не са те наемали, и това потвърди най-лошите ни подозрения. Ето защо застрахователните компании изградиха такава сложна схема за сигурност в Сидни, като ангажираха всичките си хора и се свързаха с австралийската полиция. Дори наехме един тип да те следи из града.
— Да не искаш да кажеш, че онзи тип…
— Същият — усмихна се Филипе. — Искахме да видим как ще реагираш, като усетиш, че си следен. Доста си поговорих с теб, очаквайки нещо да се случи. Но за наше съжаление, нищо не се получи в Сидни.
— И тогава те заглождиха съмнения.
— А не, съвсем не. Помислих, че убийците искат да стигнат и до Джеймс, поради което решихме да влезем в играта и предприехме план В. Доведох те тук, в Юлара, и отидохме в онази къща в очакване на събитията. Искахме да видим дали ще привлечеш гангстерите, за да хванем всички накуп.
— Не смяташ ли, че това е било малко рисковано? А ако ония типове бяха пристигнали там и ни бяха убили веднага?
— Разбира се, че беше рисковано. Но това беше цената, която трябваше да платим, за да се освободим веднъж завинаги от преследвачите. Ако не рискувахме, с каква друга примамка можехме да заловим убийците? Дилемата беше сега или никога.