— Имате ли нещо против аз да ви бъда семейство? — попита той, нарушавайки меланхоличната тишина.
Дона Граса го изгледа с изненада, едновременно заинтригувана и развеселена.
— Вие ли, господине? Моето семейство?
— Да, защо не? — Сви рамене. — След като никой не идва да ви посещава, какво губите?
Тя сведе очи, внезапно блеснали от вълнение. Не беше очаквала, че някой може да прояви такава щедрост към стара жена като нея, забравена от семейството си.
— Добре — прошепна тя едва.
Томаш протегна ръка към майка си и двамата останаха така, хванати за ръце, радвайки се на меката и нежна топлина на другия, наслаждавайки се на сладките милувки на утринното слънце, на мелодичното чуруликане на лястовичките, наситения дъх на трева и шумоленето на дърветата, леко полюшвани от вятъра. Унесен от този пасторален концерт на природата, Томаш се радваше на зеленината с очите на човек, който съзнава колко нетрайно е всичко, колко крехък е животът, че всичко на земята има своя край. Цветята и растенията шушнеха и трептяха пред него, залюлени в ритъм, който изглеждаше вечен, но всъщност бяха тъй ефимерни, както и бризът, който ги люлееше.
Заключение
Бъдещето на енергийното снабдяване представлява може би най-голямото и най-сериозното предизвикателство пред човечеството през последното десетилетие. От избора на вида енергия, която ще ни храни, зависи оцеляването на планетата като биологична система и опазването на икономиката, на която се основава нашият начин на живот. Големият проблем е именно съгласуването на тези два несъвместими досега аспекта.
Много специалисти гледат на водорода като на най-добрия вариант и техните основания са изложени в този роман, но любопитното е, че не става въпрос за ново предизвикателство. Възможностите на водорода са открити още през 1896 година от британския учен Уилям Гроув и оттогава насам на този източник на енергия се гледа като на голямата надежда на бъдещето. Друг британски учен, Джон Холдейн, през 1929 година излага теорията си за цивилизация, основаваща се на водорода — концепция, която придобива особена популярност след нефтените кризи от седемдесетте години.
Разбира се, все още не са разрешени някои важни проблеми, свързани с цената на водородните акумулатори, както и въпросът за съхраняването на това гориво — препятствия, които биха могли да бъдат преодолени единствено с мащабни инвестиции в проучванията. Най-значим принос в тази област има американският инженер Джефри Балард, който разкри колко възможности крие водородът за разрешаване на предизвикателствата, с които се сблъскваме днес. Осъществимостта на тези идеи беше доказана практически от американската космическа програма. В мисиите „Аполо“, например, е използван течен водород за захранването на космическите кораби с електрическа енергия.
Но водородът, въпреки огромния си потенциал, е само една от възможностите пред човечеството. Съществуват и други алтернативи: като метанола — биогориво, добивано от органична материя, както и етанола — друго биогориво, добивано от царевица и захарна тръстика. Съществува и перспективата да се използва енергията на силното ядрено взаимодействие чрез контролиран ядрен синтез, но засега това си остава далечна възможност, тъй като не разполагаме с необходимата технология. За овладяването на този мощен и неизчерпаем източник на енергия според някои ще са ни нужни още сто години. Междувременно бихме могли да използваме природния газ като енергия на прехода. Макар че също допринася за глобалното затопляне, природният газ освобождава по-малко въглерод, по-ефективен е от нефта и притежава редица други предимства.
Всъщност все още не знаем накъде ще тръгнем. Но знаем, че трябва да се променим. Седмият печат вече е счупен и е настъпил часът да се заемем с промените, които са на хоризонта.
Както се казва в уводната бележка, този роман се основава на достоверна информация. Ценни източници на информация относно климатичните промени са: Climate Change 2007: The Physical Science Basis („Климатични промени 2007: физични основания“), доклад, публикуван в Париж от Intergovernmental Panel on Climate Change (Междуправителствена експертна група за изучаване на климатичните промени), създадена от ООН, както и книгите The Heat is On („Затоплянето настъпи“) от Рос Гелбспан; Six Degrees: Our Future on a Hotter Planet („Шест градуса: Нашето бъдеще на една по-гореща планета“) от Марк Лийнъс; Field Notes from a Catastrophe: Man, Nature, and Climate Change („Изследователски дневник на катастрофата: човекът, природата и климатичните промени“) от Елизабет Колбърт; The Revenge of Gaia („Отмъщението на Гея“) от Джеймс Лъвлок и Mai de Terre („Страданията на Земята“) от Хъбърт Рийвс и Фредерик Льоноар. Климатичната еволюция е дадена в перспектива в The Long Summer („Дългото лято“) от Брайън Фейган.