— Да, в Луанда. Имаше много съветници, които работеха с кубинците и MPLA33. Беше голям купон. После отидох да работя за руската полиция, но краят на комунизма ме накара да прогледна и да видя, че бъдещето ми не е в Русия. Централната власт се срина и страната остана в ръцете на олигарсите и мафията. — Орлов се намръщи и поклати глава. — Корупцията съсипа всичко, в това число и полицията. Предпочетох да си отида, вместо да гледам как шефовете и колегите ми се продават за шепа рубли. А който не се продаде, свърши с куршум в главата.
Събеседникът на Томаш машинално отхапа от хлебчето в ръката си.
Тогава кандидатствах за работа в Интерпол и заминах да живея в Лион, където ме приеха на работа в дирекция „Особени престъпления“. Възложиха ми разследването на случаи, в които са замесени секти и други подобни.
— Секти ли?
— Да, онези, смахнатите, които имат най-странните мотиви за извършване на престъпления. Колективни самоубийства и убийства заради политически или религиозни убеждения. Хора, които вярват в демони и си мислят, че настъпва краят на света.
— А, разбирам.
— Седем години се занимавам с тези идиоти. Не можете да си представите с какви извратени типове съм се сблъсквал…
Сервитьорът се приближи с поднос. Остави чиниите на масата и сипа ледено „Вино Верде“ в чашите. Поклони се, пожела им добър апетит и се оттегли.
Двамата сътрапезници опитаха от ястието, при което Томаш изрази одобрението си и заедно вдигнаха чаши.
— Как е на руски? — попита историкът с чаша в ръка.
— Наздоровье!
След тоста се заеха с храната. Орлов се задъхваше, докато пълнеше устата си, сякаш изнемогваше от глад. Стомахът му изглеждаше ненаситен, нуждаеше се от още и още храна.
Томаш вдигна вилицата си и я насочи към събеседника си.
— Не ми обяснихте какво общо има това с мен и моя приятел от гимназията.
— Ще стигнем и дотам — каза Орлов, нагълтвайки лакомо още две препълнени вилици с храна. — Ще стигнем и дотам. — Хвърли преценяващ поглед на чинията, която бързо се изпразваше, и повика сервитьора. — Донесете ми още един омар, моля.
Томаш се разсмя.
— По дяволите, май наистина сте гладен!
Орлов прокара опакото на ръката през челото си, бършейки избилата по него пот.
— Не казвайте нищо, това си е направо мъчение. — Излапа още една препълнена вилица с храна. — Обожавам храната.
— Да, забелязах.
Руснакът погълна още две филии хляб, и двете щедро намазани с пастет от риба тон, и ги преглътна с „Вино Верде“. Остави чашата и си пое дълбоко въздух, преди да се нахвърли върху остатъка от омара.
— Да се върнем на приятеля ви от гимназията.
— Филипе.
Орлов унищожи последните остатъци от омара и след като изтри устните си в салфетката, извади един плик от чантата, която беше оставил под масата.
— През март 2002 година в Интерпол е постъпила молба от ЦРУ за разследване на убийство. — Отвори плика и извади една снимка. — Отнася се за смъртта на американски изследовател на Антарктида, експерт по климатология. Професор Хауърд Доусън.
На снимката бе мъж на средна възраст, с усмихнати очи зад кръгли очила и рядка посивяла брада. Мъжът стоеше прав сред равнинен леден пейзаж, на фона на редица от знамена, побити в снега зад него, и ясно светлосиньо небе над главата му.
Томаш бутна чинията настрана и се взря в снимката.
— Тази снимка е направена на Антарктида, така ли?
— На Южния полюс.
Вгледа се в редицата от знамена.
— Това наистина ли е Южният полюс?
— Символично казано, да. — Погълна нов залък. — Всъщност точното разположение на Южния полюс се мени всяка година, нали?
Томаш изгледа руснака въпросително.
— Как така?
— Има няколко Южни полюса. — Орлов размаха снимката. — Тази снимка е направена на официалния Южен полюс. Знамената на първите дванадесет страни, подписали Антарктическия договор, са чудесен декор за увековечаване на образи. — Сви рамене. — Но всичко това е нагласено, разбира се. Истинският Южен полюс се мести от едно място на друго.
— Не разбирам — прошепна Томаш. — Доколкото знам, Южният полюс си стои на едно и също място.
Орлов поклати глава.
— Има три Южни полюса. — Вдигна три дебели пръста. — Магнитният Южен полюс, чието присъствие се регистрира от магнитните стрелки и който се намира някъде из залива Комънуелт. Понастоящем се мести с по десет-петнадесет километра на година в посока север.