Орлов се усмихна лукаво.
— Ако бяхте видели снимките от местопрестъпленията, нямаше да говорите така.
— Какво им е особеното на тези снимки?
Руснакът изтри ръце в салфетката и пъхна дебелите си пръсти в плика, откъдето извади още снимки. Но вместо да ги покаже, ги обърна към себе си, сякаш играеше покер и не искаше да открива картите си.
— За начало искам да ви кажа, че след проверката на документацията и личните бележници на двамата учени се установи, че двете жертви са се познавали.
— Така ли?
— От бележките им става ясно, че са имали двама общи приятели, също учени. — Наведе глава. — Но още по-любопитно е това, че в бележника на всеки от тях имената на другите трима приятели са отбелязани с един и същи знак.
— Хм — прошепна Томаш, обзет от желание да види снимките. — Какъв е този знак?
— Същият като знака, открит до труповете на жертвите. — Орлов най-сетне свали снимките. — Ето този.
На снимките се виждаха проснати на пода тела и лист хартия до безжизнените ръце, с три цифри, изписани с груби линии.
— Шест-шест-шест?
— Да. Знаете ли какво е това?
Томаш се взираше с изумление в трите цифри, изписани на хартията до жертвите. Не искаше да ги гледа, но погледът му като хипнотизиран се връщаше върху тях, подвластен на могъщата символична сила на знака.
— Числото на Звяра.
IV
Шумът на вълните и мирисът на море се усещаха по-силно навън. Соленият аромат, свеж и леко пикантен, изпълваше терасата, където отидоха да хапнат десерта. Вечерта беше приятна и двамата мъже седнаха на полуосветена масичка, наслаждавайки се на бриза, който полъхваше от мрака.
Сервитьорът се приближи и остави десертите, които бяха поръчали. Томаш беше избрал крем от манго, но беше впечатлен от редичката от чинийки, подредени пред събеседника му, сякаш всеки от десертите очакваше реда си, както осъденият на смърт чака да дойде часът, когато ще застане пред взвода. Първа беше купичката с пет топки сладолед, полети с шоколадов крем, последвана от бисквитена торта, сметанов сладкиш и няколко палачинки „Сюзет“, но най-удивителното беше, че Орлов веднага се нахвърли на сладоледа с настървение.
— Нямате ли проблеми с холестерола? — осмели се да попита Томаш.
— Хм-пф! — изпръхтя Орлов и преглътна, за да може да отговори. — Признавам, че съм голям гладник, но това е по-силно от мен, какво да правя?
— Колкото до мен, не се притеснявайте.
Руснакът погледна към снимките на покойниците, оставени между палачинките и бисквитената торта.
— Какво ще кажете за това?
Томаш отново се вгледа в знака, оставен от убийците до жертвите им.
— Твърде смущаващо — отбеляза той. — Няма съмнение, че трите шестици препращат тези престъпления към някаква секта.
— Същото си помислихме и ние — съгласи се Орлов, облизвайки покапалия по пръстите му сладолед. — Трябва обаче да си призная, че не съм запознат с библейските тънкости относно трите шестици. Всичко ми изглежда толкова объркано.
— Какво знаете за това? — попита Томаш.
— Всичко, което знам, е, че това е числото на Звяра — каза Орлов и отвори широко очи с подчертано театрално изражение. — Знакът на Дявола. — Зае се със сметановия сладкиш. — Вече разговарях с няколко свещеници и теолози по въпроса и те ми показаха онази част от Апокалипсиса, където се споменава за тази тройна шестица. — Изпъшка, одобрявайки вкуса на сладкиша, който опустошаваше. Хрупкавата коричка проблесна между зъбите му. — Големи ужасии, разбира се, но се опасявам, че доникъде не стигнахме. Единственото, което успях да разбера, е, че си имаме работа с някаква секта или сатанистки култ.
— Не ви ли разтълкуваха това число?
Орлов спря да дъвче за миг.
— Числото на Звяра ли? — попита той и задъвка отново. — Не. Казаха ми само, че това е числото на Антихриста, който щял да дойде и да предизвика Апокалипсис.
— Не ви ли дадоха ключ за дешифриране на това послание?
— Мислите ли, че това число крие някакво послание?
— Разбира се. От пръв поглед е ясно, че става въпрос за послание, скрито в Библията. Само посветените могат да го разчетат.
Орлов размаха показалец и се усмихна лукаво.