— Вие сте от посветените.
— Защо казвате това?
— Защото сте експерт по древни езици. Един от най-добрите в света.
Томаш се разсмя.
— Е, вие си знаете едно и също…
— Виждам, че се правите на скромен. Кажете ми истината, можете или не можете да дешифрирате тази библейска загадка?
Историкът леко се изчерви и сведе очи.
— Мисля, че да.
Руснакът удари с ръка по масата.
— Ах! — възкликна той. — Знаех си! — Насочи пръст към събеседника си. — Вие сте посветен! Признайте си, така ли е?
Томаш сви рамене.
— Като историк, да, посветен съм. — Кимна към снимката. — Щом тройната шестица е тайно послание, всеки историк, който се занимава с древни езици, би трябвало по принцип да може да го разчете.
— Както е във вашия случай.
— Да.
— Кажете ми тогава — предизвика го Орлов, посягайки с лъжицата към последната сладоледена топка — как да разбираме тази тройна шестица?
— Не е толкова просто. Ще трябва внимателно да разуча тази тайна.
— Ами разучавайте я тогава.
Томаш се разсмя.
— Ако имах време, щях да го направя — каза той. — Но истината е, че съм прекалено зает.
— Ние ще ви наемем.
— Моля?
— Интерпол ще ви наеме.
— За какво? Да дешифрирам мистерията на тройната шестица от Библията ли?
Орлов поклати глава развеселен.
— Не, професоре. За да ни помогнете да разбулим тайната, свързана със смъртта на тези хора. Това, разбира се, предполага дешифриране на тройната шестица, но не приключва дотук.
— И докъде стига?
— Ами докъдето трябва!
Историкът въздъхна.
— Вижте, не знам дали ще разполагам с време за това. В ход са редица проекти и се опасявам, че няма да имам време тепърва да се правя на детектив. Работата ми не е да помагам на Интерпол да разкрива убийци.
— Какъв е проблемът? Доколкото знам, вие вече сте бил наеман от разни институции и преди. Достатъчно е да спомена Фондацията за американска история и фондация „Гулбенкян“, да не говорим и за една американска агенция, чието име няма нужда да споменавам.
Томаш се вгледа изпитателно в Орлов.
— Добре сте информиран.
— Аз съм полицай, както вече ви казах. — Посочи снимките. — Имам нужда от помощ, за да разреша този случай.
— А аз вече ви казах, че не знам дали имам време.
— Ще ви плащаме по петнадесет хиляди евро на месец, плюс допълнителните разходи, включително пътувания. Отдава ви се прекрасната възможност да се видите с вашия стар приятел от гимназията.
— Ааа, Филипе. Всъщност каква е неговата роля във всичко това?
Орлов изправи гръб на стола и придоби сериозно изражение.
— Страхувам се, че приятелят ви е затънал до шия в тази история.
— Така ли? Какво е направил?
— Може би е натиснал спусъка.
— Филипе?
— Да.
— Какво ви кара да мислите така?
— Името му е записано в бележниците и на двете жертви и в двата случая с една тройна шестица отпред.
— Сериозно?
— На шегобиец ли ви приличам?
Томаш се замисли над казаното.
— Но това не означава нищо.
— Това означава, че и двете жертви са познавали приятеля ви. Това означава, че и двете жертви са били свързани с него чрез числото на Звяра.
— Вие говорихте ли вече с Филипе?
Орлов разтвори ръце досущ като фокусник, от чиито ръце току-що е изчезнала гълъбица.
— Изчезна. Изпари се. — Орлов сви устни и духна. — Пф!
— Не го ли намерихте?
— Сякаш изобщо не е съществувал. Когато открихме името му, както и името на един друг учен, в бележниците на двете жертви, съпроводено със знака на Сатаната, обзе ни любопитство, разбира се. Още повече че съвпадаше със знака, оставен от убиеца до труповете. Ето защо решихме да ги разпитаме веднага. — Направи малка пауза. — Духнали са по едно и също време.
— Наистина е странно.
— Това не е странно, скъпи ми професоре. — Повдигна вежди, за да наблегне на заключението. — Подозрително е.
— Кое е другото име, което сте открили в бележниците?
— Джеймс Къмингс, английски физик, който се занимава с ядрени технологии. Обърнахме се към Скотланд Ярд с молба да го разпитат, но полицията закъсня. От два дни човекът не се е вестявал нито вкъщи, нито в лабораторията в Лондон, където работел.