Сградата на Организацията на страните износителки на петрол беше всичко друго, но не и величествена. Бетонна кутия, вмъкната сред офисите във втори район на Виена — никакъв блясък, нито великолепие, нищо, което да подскаже, че от това място се управлява най-големият и печеливш бизнес на планетата, чудотворният продукт, който движи света. Томаш дори се усъмни в сетивата си, допусна, че това не е адресът, който търсеше, че навярно се е объркал, но съкращението ОПЕК на върха на сградата и числото деветдесет и три върху вратата със сложно стъклено покритие отхвърляха всяко съмнение. Наистина стоеше пред ОПЕК.
Влезе в сградата и се отправи към рецепцията.
— Господин Абдул Карим, ако обичате.
— Имате ли записана среща?
— Да. Името ми е Томаш Нороня. Идвам от страна на Интерпол.
Арабският служител набра някакъв номер и предаде информацията на другата страна по линията. Томаш нищо не разбра от непонятното бърборене, освен името си и това на международната полиция. Служителят изслуша инструкциите, благодари и затвори.
— Господин Карим идва — каза той и посочи към улицата. — Бихте ли изчакали навън, моля?
— Навън ли? — учуди се посетителят.
— Да, той помоли да го чакате отвън.
Томаш излезе от сградата и застана до остъклената входна врата, надничайки често вътре, в седалището на ОПЕК. Виждаха се много мъже с тюрбани, други с вратовръзки, почти всички араби или африканци, ходеха напред-назад с чанти в ръка, но без да бързат, нямаше никакъв стрес. Томаш губеше търпение отвън. Пристъпяше от крак на крак и раздразнението му растеше. За пръв път му се случваше да чака домакина на улицата.
Автомобилният трафик пораждаше равномерен несекващ шум, от който се отделяха сърдити клаксони; затвореше ли очи, сякаш чуваше гневното бучене на морето, над което се носеха крясъците на чайките.
В последните минути клаксоните бяха станали толкова настоятелни, че го принудиха да обърне глава, за да разбере какво става. Лъскав сребрист мерцедес, двуместен спортен модел с аеродинамични линии, беше спрял пред вратата на ОПЕК. Сред неясния сумрак в колата сякаш съзря някаква ръка да маха. Томаш се приведе напред и се опита да види по-добре. Ръката като че махаше към него. „Да не би да е за мен“, запита се Томаш. Погледна очаквателно, задавайки въпроса по-скоро на себе си, и ръката замаха още по-настоятелно. Приближи предпазливо и видя зад волана един мъж с тюрбан на главата.
— Вие ли сте човекът от Интерпол? — попита непознатият.
— Не… тоест да, аз съм.
Мъжът протегна ръка и отвори срещуположната врата.
— Влизайте — подкани го той. — Аз съм Абдул Карим.
Преодолявайки изненадата, Томаш се намести в тясното пространство и поздрави домакина си. Беше слаб мъж на средна възраст със заострена брадичка и изпъкнали скули. Носеше шумаг38 в червено и бяло, а тялото му беше покрито с тауб39 — традиционни дрехи, които странно контрастираха с авангардната технология, грееща по таблото на мерцедеса. Ръцете, които държаха волана, бяха обсипани с лъскави пръстени. Украшенията бяха толкова много, че отстрани всяка ръка изглеждаше увенчана с корона.
— Предположих, че ще разговаряме в офиса ви.
Щом затвори вратата, автомобилът потегли така рязко, че гумите изсвириха и даже тялото му се залепи за седалката, като че беше астронавт преди отлитане.
— Виена е моят офис — каза арабинът. Обърна палец по посока на сградата, която бързо се смаляваше зад тях. — Нашата централа е ужасна, нали? Ще ви заведа на по-интересно място. — Погледна към спътника си. — Познавате ли Виена, господин Томаш?
— Не.
— Очарователен град — отсъди той. — Тук прекарвам половината от годината. Половин година в Медина, където е жена ми и семейството ми, и половин година във Виена.
— Медина ли? В Саудитска Арабия?
— Да. Оттам съм. — Карим удари по волана. — Виждате ли това тук, тази кола? — Вдигна ръката си, обсипана с пръстени, и я завъртя като че искаше да покаже всичко наоколо. — Виждате ли автомобилите по шосето? Тези офиси, цялата тази дейност, този кипящ живот? Виждате ли всичко това?
— Да.
— Всичко това е възможно благодарение на моята страна.
Томаш се усмихна.
— Вижте, Виена е много стар град. По-стар от Саудитска Арабия.