— Turkischer46 и Rehrucken47 — отговори Карим. Веднага след това стана и погледна Томаш. — Отивам до тоалетната. Вие поръчайте.
Докато арабинът се отдалечаваше с енергична походка, историкът прегледа менюто.
— Ами… аз малко съм изгладнял — каза на сервитьора. Посочи една от снимките в менюто. — Какво е това?
Австриецът се надвеси и се вгледа в платото.
— Heringsalat?
— Да. Какво е това?
— Салата от херинга.
— Донесете ми една порция.
— А за пиене?
— Една наливна бира.
— Pfiff, Seidl, Krugel?
— Не знам. Каквато и да е, няма значение марката.
Сервитьорът поклати глава.
— Не, не. Искам да знам каква да бъде халбата по големина.
— А… най-добре половин литър.
— Значи Krugel.
Когато Карим се върна, на масата вече го чакаше димящо турско кафе и сочно парче шоколадова торта. Пианото мълчеше, а пианистът беше седнал на бара и пиеше кафе Einspanner48. Томаш беше получил своята голямата халба бира и похапваше от салатата. Приличаше на човек, който си почива и се наслаждава на слънчевите лъчи, но пред него на масата лежеше предвидливо отворен бележник.
— Може би не е лошо да използваме музикалната пауза, за да навлезем в разговора ни — предложи той веднага щом Карим се върна.
— Много добре — съгласи се човекът от ОПЕК, залепвайки пръсти за чашата с кафе, за да провери температурата. — Кажете какво искате да научите.
— Преди малко ми казахте, че при срещата си с вас Филипе Мадурейра се е интересувал от състоянието на производството на петрол в световен мащаб. Нормално ли ви се стори това?
Карим се замисли.
— Нормално? Не знам. Искам да кажа, че е нормално да се прави оценка на пазарните условия, все пак малко преди това бяха станали атентатите от 11 септември, Съединените щати бяха нахлули в Афганистан и международното положение беше изключително нестабилно. В този смисъл, струва ми се разбираемо различните правителства да искат да защитят интересите си и да проучат дали пазарът ще издържи. Но си спомням, че той изглеждаше много настоятелен най-вече относно производството на ОПЕК.
— Така ли? Защо?
— Ами… предполагам, че това може да се очаква, нали? Ако погледнем реално на нещата, производството извън ОПЕК се намира в бедствено положение…
— Как така?
Карим отпи бавно глътка от турското кафе и направи дълга пауза.
— Вижте — каза накрая. — Какво знаете за бизнеса с петрола?
— Малко. Не забравяйте, че съм историк. Особеностите на енергийния пазар никога не са били тема, която да ме накара да тръпна от възбуда.
Арабинът прехапа устна, докато обмисляше как да обясни нещата на такъв лаик.
— Добре, трябва да разберете, че това не е обикновен бизнес — каза той за начало. — На първо място, говорим за бизнес, който движи най-много пари в света. И слава богу, центърът му е в Близкия изток. — Карим отново отправи молитва към небесата и възхвали божието величие, отправяйки традиционното Аллах акбар! После се вгледа в Томаш. — На второ място, този бизнес е толкова важен, че се слива с политиката. — Наведе глава. — Като казвам политика, имам предвид политика от най-висок ранг, която решава въпроси на живот и смърт и предопределя съдбините на страни и цивилизации. — Символично сви юмрук. — Петролът е власт. Разбирате ли? — Сви още по-силно юмрука и го приближи до лицето си. — Власт.
— Да, разбира се. Парите предполагат власт.
Карим поклати глава.
— Не, не разбирате. Не говоря за властта, която ни дават парите. Говоря за власт в един много по-дълбок смисъл, фундаментален и първичен. — Отпи глътка кафе. — Чуйте. Седем години след откритието на Спиндълтоп Великобритания решила да промени из основи военния си флот, като се отказала от въглищата и преминала от твърдо гориво на двигатели, задвижвани от нефтопродукти. — Присви очи, сякаш току-що беше изрекъл нещо с непреходно значение. — Схващате ли значението на това решение?
— Предполагам, че като са модернизирали флотата си, британците са станали още по-силни.
— Не, нищо подобно. Британците са предприели доста спорен ход. Разполагали са с флот, движен от въглища — суровина, която била в изобилие във Великобритания, — и са преминали на флот, движен от деривати на петрола — суровина, с която страната не разполагала. Сега разбрахте ли? — Направи пауза, оставяйки казаното да улегне. — Промяната на практика означавала, че снабдяването с гориво вече не било даденост. Ако Великобритания искала да гарантира движението на военната си сила, то тя трябвало да гарантира и сигурни пътища за снабдяване. С други думи, била принудена да защитава интересите си в Близкия изток. От този момент нататък националната сигурност се обвързала безвъзвратно с ключовия въпрос за достъпа до петрол. — Карим отново сви юмрук. — За тази власт говоря.
48
Черно чисто кафе, сервирано в стъклена чаша с малко бита сметана (от нем. — букв. „файтон с един кон“). — Б.пр.