Руснакът сви лъсналите си от мазнината устни.
— Има смисъл — съгласи се той. — След като е бил съветник на Galp, нормално е да му трябва такава информация, не смятате ли?
Томаш се намръщи.
— Не знам дали е нормално.
— Защо?
— Защо му е било на Филипе да лети до Виена и да задава въпроси, чийто отговор би могъл да получи по телефона или по имейла?
Орлов преглътна парченце пиканя53.
— Може да му се е дощяло да опита някои виенски специалитети, знам ли.
— Или в тази история има още нещо.
— Разбира се, че има — възкликна мъжът от Интерпол и отпи глътка вино. — Не забравяйте, че след Виена вашият приятел е изчезнал, а непосредствено след това някой е очистил онези двамата. Арабинът не ви ли даде някаква следа?
— Не. Каза ми, че „не-Опек“ петролът скоро щял да прехвърли своя пик и че ОПЕК е убедена, че кладенците й са пълни.
Руснакът спря да дъвче за секунда.
— Не виждам какво общо има това с нашия въпрос.
— Нито пък аз.
— Какво ще правим тогава?
Томаш въздъхна.
— Опитвам се да пробия по друг път.
— Какъв?
— Миналата седмица оставих съобщение в сайта на гимназията в Кащело Бранко. Надявам се, че Филипе ще го види. Винаги е имал силно развито чувство за принадлежност към колектива. Предполагам, че знае за съществуването на този сайт.
— А, така значи? Написали сте му писмо миналата седмица?
— Да.
— Е, и?
Томаш поклати глава.
— Нищо засега.
Сервитьорът се зададе и поднесе питието и филето, поръчани от Томаш. Друг сервитьор в същото време добавяше парчета месо в чинията на руснака. Когато двамата излязоха, Орлов изгледа събеседника си.
— След като нищо не сте открили, защо поискахте да говорите с мен?
— Кой ви каза, че нищо не съм открил?
— Нали току-що ми казахте…
Томаш се наведе и вдигна чантата си.
— Нищо не съм открил за Филипе, така е. Но имам нещо ново относно тайните послания, свързани със случая.
Орлов повдигна вежди от изненада.
— Какви послания? Говорите за знака на Сатаната, нали?
— Да, за тройната шестица.
— Разгадали сте знака?
— Мисля, че да.
— Браво. Дайте да видя!
Историкът извади от чантата изданието на Библията и прелисти последните страници, за да стигне до последния текст от Новия завет. Откри го и го показа на руснака.
— Това е Откровението на свети Йоан Богослов, най-загадъчният от всички библейски текстове. Написан е през 95 година на малък остров в Егейско море, от мъж на име Йоан. Според традицията това е апостол Йоан, същият, който е написал Четвъртото евангелие, но не е сигурно. Наблюдават се важни стилистични различия, макар че има и доста прилики.
— Мислех си, че този текст се казва Апокалипсис.
— Така е.
Орлов изглеждаше озадачен.
— Но вие казахте, че е Откровение.
— Апокалипсис е гръцката дума за Откровение. Дали ще наречем последната книга от Новия завет Апокалипсис или Откровение, е все едно.
— Не знаех.
Томаш отново показа текста.
— Това е страшна книга. — Очите му се спряха на първия абзац. — Започва с тези думи: „Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро“. — Вдигна глава и повтори последните думи: — Което трябва да стане скоро.
— Ммм… мрачно.
Историкът посочи отворените страници.
— Можете да бъдете сигурен, че през вековете много хора са изпадали в ужас от написаното тук и има защо. — Прелисти страниците. — Става въпрос за пророческа книга, в която се говори за края на дните. На нея дължим така наречените апокалиптични изрази, като Деня на Страшния съд, Битката при Армагедон, Вестители на Апокалипсиса. Но най-известното нововъведение, което дължим на този библейски текст, е думата апокалипсис, която е загубила първоначалното си значение на откровение и е добила друг смисъл — краят на света.
— И тук се появява числото на Звяра?
— Да, тук. — Затърси откъса. — Забележете, в Апокалипсиса числата са от голямо значение. Текстът е изпълнен със символични знаци. Създава се впечатление, че зад посланията се крият други послания, като огромна холограма.