— Послание ли? Какво послание?
Томаш отново се почувства разколебан. Дали да продължи? Трябваше да си изясни някои неща, да попълни някои празноти. Но руснакът го гледаше очаквателно и беше ясно, че няма да го остави на мира, ако не му разкрие заключението, до което беше стигнал, макар и преждевременно. Трябваше да му подхвърли нещо, колкото и малко да бе. И когато осъзна това, той преодоля колебанието си и повдигна крайчеца на булото, под което се криеше тайната.
— Послание за края на света.
X
— Днес ще ходим на разходка.
Поканата стресна още сънената дона Граса.
— На разходка ли? — учуди се тя. — Къде ще се разхождаме?
Томаш дръпна щорите и слънцето нахлу в стаята. Беше хубав ден и Коимбра искреше от живот. Утрото беше приветливо и мамещо с песента на скорците и приятния хладен бриз, който се носеше по реката. Отвъд прозореца къщите се редяха една над друга, изпълвайки пространството с белите си стени и червени покриви, които се открояваха жизнерадостно на фона на небесна синева. Древните стени обгръщаха ревниво и властно града. Напомняха средновековна крепост, увенчаваща като корона най-високата част на града, но всъщност бяха само руините на стария университет с изящната камбанария, изпъкваща като старинно бижу.
— Мамо, видя ли какъв хубав ден е навън? — Махна към прозореца. — Хайде да излезем да се поразходим, да подишаме чист въздух, да ни напече слънце.
Дона Граса, все още завита с чаршафите, го изгледа изпитателно.
— Добре ли си, сине?
Томаш се приближи до леглото.
— Мамо, откога не си излизала от къщи?
— Ами… не знам.
— Не си излизала, откак се изгуби и те заведоха в болницата. Две седмици има оттогава.
— Е, и какво от това?
— Но как можеш да живееш така?
— Ааа, пак започваш. Дона Мерседеш ми осигурява покупките, слава богу. Не ми трябва да скитосвам.
— И на литургия не ходиш вече!
— Теб това какво те засяга? Моля си се тук вкъщи и ми е предостатъчно.
Синът отвори вратата на гардероба и се взря в чекмеджетата и закачалките с дрехи.
— Какво искаш да облечеш?
— Къде ще ходя?
— На разходка, мамо.
Дона Граса отметна чаршафите и седна на крайчеца на леглото.
— Баща ти ще дойде ли?
— Забрави за татко. Нека да излезем малко на слънце и да подишаме чист въздух. Какво ще облечеш?
— Дай ми нещо хубаво. — Посочи една рокля, окачена в гардероба: беше розова с бели къдрички на презрамките. — Дай ми тази, купих си я в Лисабон в деня, когато защити докторантурата си.
Томаш извади роклята и я остави на кревата.
— Обличай я тогава. Измий се и се напарфюмирай. Искам да си хубава, чу ли ме?
Граса погледна роклята.
— Ама къде ще ходим все пак?
Синът излезе от стаята, за да я остави сама, но преди да затвори вратата, отново повтори онова, което й беше казал, когато се събуди.
— Днес ще отидем на разходка.
Автомобилът бавно си пробиваше път сред движението в това късно утро. Когато мина между Каза ду Сал55 и Коншада, зави надясно и пое нагоре по пътя към Университетската болница. Във фолксвагена беше горещо и Томаш отвори прозореца, за да влезе малко въздух. Хладен ветрец повя в колата, мек и приятен, и освежи обстановката вътре. Заобиколиха площада на Козеляш и когато приближиха Кинта де Санта Комба, свиха в една уличка, която излизаше на малък площад — спокойно и приятно място с бухнали дървета, нежно опрели корони в покривите на големите къщи, сякаш времето беше спряло.
— Какво ще кажеш да спрем тук? — предложи Томаш, докато паркираше автомобила, преди да е чул отговора.
— Тук ли? Защо?
— Нима не виждаш цялата тази зеленина? Хубаво е, нали?
Дона Граса се огледа наоколо.
— Да, изглежда приятно.
— Нека да походим малко пеша. Хайде, ела, ще ти се отрази добре.
Помогна на майка си да слезе и бавно тръгнаха сред дърветата. Беше тихо, закътано място, въздухът ухаеше на бор, чуваше се концертът на мушиците и цикадите, които се надпяваха в близката горичка, невидими, но шумни. Минаха покрай ограда, която бе превзета от плъзналите по нея растения и се бе превърнала в жив плет, подрязан грижливо отгоре. Томаш се спря пред една врата.
— Гледай ти, колко интересно — каза той. — Обърна ли внимание как се казва това място?
55
Известен площад с кръгово движение в Коимбра. Приятно място за разходка и отдих е градината на Каза ду Сал. — Б.пр.