Орлов изглеждаше погълнат от разказа.
— И после?
— С разчупването на първите четири печата се появили четири конници разрушители. Това са четирите конници на Апокалипсиса. Първият бил завоевател, другите носели глад, война и смърт. Петият печат призовал мъчениците, шестият предизвикал земетресение и други страшни природни бедствия, за да накаже човечеството за греховете му. — Томаш направи пауза. — И тук в текста се появява онова злокобно изречение.
— Кое от всички?
— Фразата от съобщението, което сте засекли по интернет.
— Какво съобщение? На англичанина ли?
— Да. — Томаш постави показалеца си на реда и прочете: — „Когато Той сне седмия печат, настана тишина на небето“.
Фразата отекна в главата на Орлов. Наистина това беше посланието, което Джеймс Къмингс беше изпратил на Филипе Мадурейра.
— Много добре — каза той. — Значи тази фраза е от Библията. Христос разчупил седмия печат от книгата, запечатана със седем печата. А после? Какво станало после?
Историкът затвори Библията на бюрото и пое дълбоко въздух.
— Йоан видял светкавици, гръмотевици и трусове навсякъде по земята. По сушата и моретата се посипали огън и град, примесени с кръв, които опустошили една трета от планетата. Паднала звезда от небето и слънцето било закрито от дим. Част от човечеството и от живите твари загинали в това масово унищожение. — Направи пауза. — С една дума, настъпил апокалипсисът.
Орлов за миг се замисли над описанието.
— Кога става това?
— С появата на цитата от посланието, което сте засекли. „Когато Той сне седмия печат, настана тишина на небето.“
Руснакът цъкна с език.
— По дяволите! — възкликна той. — Оказахте се прав. Предчувствието не ви е излъгало.
— Така е — каза Томаш. — Виждате ли какво възвестява тази фраза?
— Краят на света, драги ми професоре. Краят на света.
XII
Охраната — широкоплещест плешив мъж с лъснала глава, го огледа от горе до долу с пронизващи като рентген очи. Когато установи, че става дума за чужденец, се отпусна. Прие седемстотин и петдесетте рубли и му кимна с глава да влиза. Томаш благодари, отвори вратата и влезе в Night Flight58.
Обстановката в най-прочутия нощен клуб в града беше изискана и комфортна. Безупречно елегантен служител се приближи до него.
— Добрый вечер — поздрави той официално.
— Добър вечер — отговори Томаш на английски. — Поколеба се, докато открие точните думи, които беше запаметил в хотела. — Вы говорите… по английски?
Служителят се усмихна.
— Да — потвърди. — Всички тук говорим английски. В ресторанта ли желаете да отидете или в нощния клуб?
— В нощния клуб, моля.
Служителят посочи към един ъгъл и Томаш се упъти натам. Слезе по вито като охлюв стълбище и се оказа в бар в златисти тонове, с една огледална стена, пред която от край до край имаше дивани с черна дамаска, и друга, скрита зад дълъг бар. Звучеше приятна приглушена музика. Мястото изглеждаше изискано като клуб за господа от висшето общество. Но посетителите на нощния клуб, сформирали неголеми компании, изобщо не се вписваха в изисканата обстановка — мъжете имаха вид на новобогаташи, парадиращи с рубли, власт и тестостерон; жените, много по-млади от тях, ги глезеха с внимание, до една красиви, блестящи и най-вече на разположение.
Новодошлият се отправи към бара и вдигна ръка, за да привлече вниманието на човека в смокинг, който приготвяше питиетата.
— Здравствуйте — поздрави мъжът и го попита какво ще желае за пиене: — Чего желаете?
— Hello — поздрави Томаш. Провери за името, което беше записал на листче. — Мога ли да говоря с Надежда?
— Надежда?
— Да.
Мъжът леко се усмихна, сякаш името имаше скрито значение, което принадлежащите към едно и също братство веднага разбираха, и махна към едно балконче над тях.
— Ето я там.
Томаш вдигна глава и видя червенокоса полугола жена, която танцуваше с щръкнали, твърди гърди, източено и мамещо тяло, с тясно яркочервено парче плат вместо бикини. Светлина от прожектор падаше върху прелъстителната танцьорка, осветявайки сладострастните извивки на младата плът.
Новодошлият сведе очи и попита бармана: