Мъжът му обърна гръб.
— Ама и него днес го няма — добави сервитьорът.
Пришълецът отново се закова намясто. Отразената светлина блесна по огледалните стъкла на очилата.
— Няма ли го?
— Преди малко го видях в един товарен Nodwell21. Разбрах, че ще лети нанякъде.
— Напуснал е Макмърдо?
— Не знам. По-добре говорете с шофьора на майор Шумахер, той го е откарал до Уили Фийлд.
Без да се сбогува, непознатият затвори дървената врата и се отдалечи.
В кафенето разговорите се подновиха с невиждано оживление. Макмърдо беше като провинциално селце — никога нищо кой знае колко вълнуващо не се случваше в това затънтено кътче на Антарктида, поради което появата на непознатия с надутия му вид и груби обноски беше приятна новост. Вече имаше тема за разговори.
— Зловещ тип, нали? — коментира един от играчите на крибидж пред партньорите си и сервитьора. — Забелязахте ли как му беше издут анорака?
— Не.
— Имаше пистолет.
— Give me a break, man!22
— Сериозно! Пришълецът носеше пистолет под анорака.
След като кръжа цял час над Ларсен Б, „Херкулес С-130“ направи една последна обиколка, зави и се отправи на юг покрай Антарктическия полуостров, към морето Рос и базата Макмърдо.
Двамата учени се върнаха на местата си в товарния отсек, но на никой не му се спеше.
— Какво става тук, по дяволите? — попита Раджински и седна, все още стискайки видеокамерата в потреперващите си ръце.
— Това е последица от затоплянето на планетата — отвърна Доусън мрачно. — Въздухът на Антарктида се затопля с половин градус по Целзий на десетилетие. С други думи, пет пъти по-бързо, отколкото в останалата част на света. И това е поне от 1940 година насам. — Замисли се. — Явно сме достигнали критичната точка.
— Критична точка?
— Да, определена стойност, след която всичко се променя. — Доусън въздъхна. — Преди седем години се разпадна Ларсен А. Сега Ларсен Б. Лошото е, че Ларсен Б е много по-голям.
Раджински остана безмълвен. От дълго време слушаше да се говори за глобалното затопляне, но за първи път наблюдаваше последиците със собствените си очи.
— Това ще предизвика ли покачване на морското равнище?
— Кое? Затоплянето на планетата ли?
— Не, изчезването на Ларсен Б.
Доусън поклати глава.
— Ларсен Б е ледник. Ледниците са дебели плочи, които се носят във водата, залепени за Антарктида. Те вече влияят върху равнището на океаните и това, че се топят, няма да се отрази на морското равнище.
Раджински се усмихна с облекчение.
— Значи няма проблеми.
Събеседникът му отново поклати глава.
— Има проблем. И то не малък. Ледените платформи действат като спирачна система за глетчерите. Тъй като се намират между Антарктида и океана, те не позволяват на по-топлия морски въздух да стигне до континента и допринасят за по-умереното топене на глетчерите. Но изчезването на ледниците ще промени това равновесие. Топлият въздух ще нахлуе в Антарктида, глетчерите ще се разтопят и нивото на океаните ще се покачи. — Протегна ръце нагоре, като че се молеше. — И когато това стане… God help us!23
Раджински заби поглед в пода.
— Shit!24
Хауърд Доусън отвори вратата на самолета и леденият бриз изплющя като плесница в лицето му. Ученият придърпа анорака и тръгна предпазливо по стълбата. В Макмърдо температурата беше само пет градуса под нулата, но заради вятъра се усещаше като минус двайсет градуса.
Стъпи на асфалта на пистата Уили Фийлд и се изправи. Слънцето сияеше на хоризонта, но Доусън знаеше, че само след около два месеца щеше да се спусне почти постоянен здрач. За половин година щеше да се възцари страшната нощ на антарктическата зима, през която термометрите можеха да спаднат и до минус деветдесет градуса. Тази перспектива никак не въодушевяваше учения. Но засега предпочиташе да се наслади на мига, да се порадва на лятото, на краткия залез, когато слънцето захождаше, за да се появи почти веднага на хоризонта.
Шумът от двигателите на „С-130“ започна да заглъхва и Доусън закрачи по пистата. Чувстваше се изтощен от преживяното в последните часове, когато шумът на моторите се сливаше с напрежението от роящите се мисли в главата му след гледката на разрушения Ларсен Б. Нуждаеше се от миг спокойствие, което да възстанови равновесието му. Отдалечи се на няколко метра от притихналия самолет и най-сетне откри в едно кътче на пистата тъй лелеяния мир.