Тя имаше компютър, припомни си той. Колкото й архаичен модел да беше в сравнение с миникомпютъра на китката му, Кал щеше да изчисли траекторията си.
В момента имаше нужда да вземе душ, да се избръсне и да хапне още малко от пържените яйца на Либи. Той отвори вратата и едва не се сблъска с нея в коридора.
Тя носеше чаша вряло кафе и почти го изля върху голите му гърди. Бързо се овладя, въпреки че й се искаше да му се поскара.
— Мислех, че може би ти се пие кафе?
— Благодаря. — Забеляза, че тонът й бе леден, а гърбът вдървен. Може и да грешеше, но му се стори, че жените май не са се променили чак толкова много. Тактиката на студения душ винаги оказваше своя ефект. — Исках да ти се извиня — подзе Кал с най-пленителната си усмивка. — Знам, че снощи излязох от орбита.
— И така може да се каже.
— Просто искам да ти призная, че ти имаше право, а аз сгреших. — Ако това не помогнеше, значи той изобщо не разбираше от жени.
— Добре. — За нея нямаше нищо по-неприятно от това, да таи злоба към някого. — Ще забравим за случилото си.
— Смяташ ли, че е редно да ти кажа, ако намирам очите ти прекрасни? — Видя я как се изчервява и това му се стори крайно чаровно.
— Предполагам. — Ъгълчетата на устата й загатнаха усмивка. Вече беше абсолютно сигурна в келтския му произход. Ако прадедите на този човек не бяха ирландци, Либи трябваше да си смени професията. — Щом като не можеш да се въздържиш.
Той си подаде пръв ръката.
— Хайде да бъдем приятели.
— Хайде. — В мига, в който положи ръката си в неговата, почувства, че вероятно прави грешка. Или че се хвърля от мост. По някакъв много странен, негов си начин, докосвайки я едва с крайчеца на пръстите си, Кал съумя да накара пулса й да забунтува. Бавно, със силното желание да не му даде възможност да разбере какво й причинява, тя отдръпна ръката си. — Отивам да приготвя закуската.
— Имаш ли нещо против да си взема един душ?
— Разбира се, че нямам. Ще ти покажа кое къде е. — Почувства се по-удобно, защото имаше възможност да излезе от деликатното положение, като се заеме с нещо определено. — В килера има чисти кърпи. — Либи отвори тясната плъзгаща се вратичка. — А тук има прибори за бръснене, ако искаш да се избръснеш. — Подаде му самобръсначка за еднократна употреба и бурканче с крем за бръснене. — Нещо не е наред ли? — Той така беше зяпнал принадлежностите за бръснене, които току-що му беше подала, сякаш виждаше уреди за изтезания. — Сигурно си свикнал с електрическа самобръсначка, ала тук не разполагам с такава.
— Не… — едва-едва успя да отговори той, като положи усилия и да се усмихне, докато си мислеше как да се обръсне, без да се заколи. — Това ще свърши работа.
— Четка за зъби. — Без да го поглежда в очите, тя му подаде нова четка за зъби, още в кутията си. — Тук нямаме и електрически четки за зъби, ако си свикнал с такава.
— Ще се справя и с тази.
— Добре тогава. Вземи каквито си поискаш дрехи от спалнята, които ти стават. Там има пуловери и панталони. До половин час ще направя нещо за хапване. Ще ти стигне ли времето?
— Да.
Кал продължаваше да разглежда тоалетните принадлежности, когато тя затвори вратата.
Изумително. Сега, след като преодоля първоначалната паника, страха и неувереността си, цялата случка му се стори дори очарователна. Старателно огледа картонената кутийка от четката за зъби, както и самата четка, като малко момче, което си е намерило подаръка под елхата на Коледа.
Тези неща ги използваха по три пъти дневно, припомни си той. Беше чел за тях. Имаха различен вкус пасти за зъби, с които четкаха из цялата си уста. Звучеше гадно. Бръкна с пръст в крема за бръснене. После докосна езика си. Наистина беше гадно. Как бе възможно на хората да им харесва? Разбира се, това се случваше по времето, когато зъбните болести и заболяванията на венците не са били премахнати с помощта на флуоратина.
След като отвори кутията, прекара пръст през космите на четката. Интересно. Озъби се пред огледалото и впери поглед в здравите си бели зъби. Може би не биваше да пробва.
Остави всичко на мивката и се извърна да огледа банята. Приличаше на онези помещения, които беше гледал в старите филми. Овална мивка и странен самотен душ, който стърчи от стената. Трябваше да запомни всички дребни подробности. Кой знае, може би когато се върнеше в своето време, щеше да напише книга за преживяванията си.
По-важно бе обаче да разбере колкото се може по-бързо как се пуска такъв душ. Над чучура имаше три странни копчета. На едното имаше изобразена буквата „С“, на другото „Т“, а на средното беше нарисувана стрелка. Кал се намръщи. Беше му ясно, че „С“ означава студена вода, а „Т“ — топла, но всичко това нямаше нищо общо с инсталациите за определяне на подходящата температура, с които бе свикнал. Не можеше да застане под душа и да нареди на компютъризирания елемент да му пусне вода с желаните от него градуси.