Слава Богу! Това бе единственото, което й дойде наум, и тя инстинктивно го хвана за ръката, за да го успокои.
— Ще се оправите. Не се притеснявайте. Сам ли сте?
Той се втренчи в нея, ала успя да види само някакви бегли очертания.
— Какво?
— Има ли още някой с вас? Някой друг ранен!?
— Не. — Направи опит да се надигне и да седне. Отново му се зави свят и се подпря на нея. Ръцете му се плъзнаха по мократа й мушама. — Сам съм — едва пророни мъжът и отново изпадна в безсъзнание.
Изобщо нямаше представа до каква степен бе сам всъщност.
Либи спа на пресекулки през по-голямата част от нощта. С невероятни усилия го вкара в къщата, когато пристигнаха, и едва го завлече до канапето. После го съблече, избърса го и превърза раните му, преди да задреме, седнала на големия фотьойл пред камината. Периодично ставаше да провери пулса и зениците му.
Непознатият очевидно бе в шок и явно имаше сътресение на мозъка, но останалите рани и натъртвания бяха относително малки, прецени тя. Няколко ожулени ребра и още няколко други дребни охлузвания. Този мъж бе истински късметлия, мислеше си Либи, докато отпиваше от чая си и го наблюдаваше на фона на пламъците от камината. Повечето глупаци бяха с късмет. Кой нормален човек, освен ако не бе глупак, би летял над планината вечер в подобна буря?
Вън все още валеше. Тя остави чашата си, за да хвърли още едно дърво в камината. Огънят се разгоря и освети стаята, като хвърляше наоколо странни сенки. Доста привлекателен глупак, допълни наум Либи и се протегна, за да поуспокои болките в гърба си. Беше малко над метър и осемдесет и добре сложен. Тя установи, че и двамата имаха голям късмет с нейната силна физика и опитността й да пренася тежки пакети и денкове. Облегна се на перваза над камината и се взря в него.
Този мъж наистина бе привлекателен, отново си помисли Либи. Би бил още по-хубав, ако си възвърнеше цвета. Ала колкото и да беше блед в момента, съвсем ясно си личеше правилната структура на лицевите му кости. Келтски тип, с тези високи фини скули и плътни устни, помисли си тя.
От един-два дни лицето му не бе виждало бръснач. Този факт, както и превръзката на челото, му придаваха малко екстравагантен, дори и опасен вид. Спомни си, че очите му бяха сини — по особен начин тъмно, наситено сини.
Сигурно е от келтски произход, заключи тя и взе чая си. Косата му бе черна, гарвановочерна, и след като изсъхна, остана леко начупена. Беше прекалено дълга, за да е от военната авиация. Либи хвърли бърз поглед към дрехите, които бе свалила от него. Черното горнище приличаше недвусмислено на военна униформа, още повече, че на предния джоб имаше някакви инициали. Вероятно мъжът бе от някой елитен корпус на военновъздушните сили.
Изпълнена със съмнения в тая хипотеза, тя седна отново на стола. После се сети, че беше обут със стари, изтъркани кецове. Кецове и видимо скъп часовник — от тези, дето имат хиляди дребни екстри. От беглия поглед, който му хвърли, успя да отбележи единствено, че не показваше точното време. Очевидно, както часовникът, така и собственикът му, бяха претърпяла тежка катастрофа.
— Не знам за часовника, но мисля, че ти ще се оправиш — каза Либи, преди да заспи отново.
Непознатият се събуди по едно време със зверско главоболие и размътен поглед. Видя огън в камина или може би — първокласна симулация. Долови миризма на изгорели дърва и дъжд… Паметта му бе замъглена, ала му се въртеше някакъв спомен за пороен дъжд. Единственото, върху което можа да съсредоточи вниманието си, бе фактът, че беше жив. И че бе на топло. Спомни си, че лежеше някъде, където му беше студено, целият мокър и дезориентиран. Страхуваше се, че бе паднал в океана. Там, където и да бе това място, имаше още някой. Жена. С тих, спокоен глас и меки, нежни ръце. Опита се да мисли, но грохотът в главата му направи усилието болезнено.
Видя я седнала на старомоден стол с шарено одеяло, метнато връз скута й. Дали това не бе някаква халюцинация? Може би, ала със сигурност приятна. Косата й бе тъмна и блестеше в отблясъците от огъня в камината. Дълга някъде до брадичката и много гъста, сега тя бе разпиляна предизвикателно по лицето й. Жената спеше. Личеше си и по равномерното й дишане. На тази светлина кожата й изглеждаше златиста. Чертите й бяха остри, почти екзотични, пресечени от широка уста, с меки и плътни, отпуснати от съня устни.
Какво повече да искаш от една халюцинация?
Той затвори очи и спа до сутринта.