— Това не обяснява как си попаднал тук.
— Съществуват много теории. Аз се придържам към тази, която се отнася до пространствено-времевата цялост. Нещо като вдлъбнатината на купа. — За да бъде по-образен, той сви като черупка дланта си. — Математически погледнато, купата не представлява нито пространство, нито време. Тя е комбинация и от двете. Всичко в нея се движи във времето и пространството. Гравитацията е извивката на купата, която кара съдържанието й да си стои в нея. Около Земята няма особено голяма извивка. На практика не я усещаш, освен ако не паднеш от някоя скала, например. Ала около Слънцето и около черната дупка… — Кал сгъна ръката си така, че извивката стана още по-голяма.
— Значи искаш да кажеш, че ти си бил уловен в тази извивка?
— Също както топчето за игра би се завъртяло около вътрешната страна по периферията на чинията. И по някое време, някак си скоростта и траекторията са ме запратили не само в необятното космическо пространство, но и във времето.
— Обяснението ти звучи доста правдоподобно.
— Обаче това е само на теория. Може би, ако изгледаме записа, ще прозвучи още по-достоверно. — Той се наведе напред и зададе някаква цифрова команда. — Компютър…
„Да, Кал…“
Либи се зачуди на мекия и еротичен компютърен глас.
— Откога компютрите са високи, гърдести блондинки?
Кал само се усмихна.
— Междугалактическите преходи понякога са доста продължителни и често човек се чувства самотен. Компютър, пусни ми записа от 02.05. На екрана.
Кал се завъртя на стола и се обърна към екранчето, което в този миг изникна от пулта за управление. Пилотската кабина се огласи от силен звук. Спокойно се вгледа в собственото си изображение. От своето място Либи наблюдаваше записа като хипнотизирана. Видя Кал на същото място, където седеше и в момента, но около него святкаха различни сигнали и пищяха тревожни сирени. Цялата кабина се тресеше и той се пресегна да затегне колана си за безопасност. По челото му изби пот, докато се бореше да овладее неуправляемия кораб.
— Включи ми по-голям екран — нареди Кал.
После тя видя онова, което той бе виждал пред себе си. Безкрайността на Космоса, привличаща и примамлива. Виждаха се и звезди, много звезди, а в далечината се забелязваше някаква непозната планета. Останалото бе мрак, абсолютен мрак на хиляди километри, а корабът като че ли раздираше неговата съвършена чернота.
Чу Кал да ругае или по-скоро неговото отражение, докато дърпаше някаква ръчка. Чу се шум, скърцане на метал и всичко се разлюля около нея. Пилотската кабина шеметно се завъртя с непоносимо бърза скорост. Тогава екранът изгасна.
— По дяволите, компютър, продължи записа.
„Паметта с нарушена. Невъзможно е възпроизвеждането на записа докрай.“
— Страхотно. — Той започна да изисква различни анализи, ала тогава внезапно видя изражението на Либи. Тя седеше, отпусната на стола до него, бледа като платно и с изцъклен поглед.
— Хей! — Кал скочи от мястото си и коленичи до нея. — Спокойно. — Обхвана с ръце главата й и лекичко я натисна по врата с палци.
— Сякаш и аз бях там.
Той отново се прокле и хвана ледените й ръце. Трябваше да се досети, че записът можеше да й повлияе така. Отврати се от себе си. Бе мислил единствено за своята персона в желанието си максимално бързо да изгледа какво точно се бе случило.
— Знам, извинявай.
— Беше ужасно. — Каквито и съмнения да я бяха мъчили, по време на записа всички те се бяха изпарили. Пръстите й конвулсивно стискаха неговите. Либи го погледна. — Ти си преживял нещо ужасно.
— Не. — Кал нежно я галеше по главата. — Не съвсем. — Също толкова нежно той я и целуна. Либи прие успокоителната му ласка и лекичко го докосна по лицето.
— Какво ще правиш сега?
— Ще намеря начин да открия обратния път.
Внезапна, остра болка прониза тялото й. Разбира се, че Кал не можеше да остане. Внимателно върна ръцете си в скута.
— Подготовката ще ми отнеме известно време. — Той се изправи и огледа кабината. — Ще се наложи да поправя някои неща по корпуса на кораба, а също и да направя някои изчисления.
— Ще се радвам, ако мога да ти помогна. — Тя махна безпомощно с ръка. — Не знам как, но ако мога…
— Ще ми бъде приятно, ако останеш с мен, докато работя. Знам, че и теб те чака много работа, ала ако можеш да я отложиш с няколко часа, какво ще кажеш?