— Либи…
— Не ме карай да те прелъстявам — прошепна тя. — Не знам как.
Той се засмя, придърпа я към себе си и зарови лице в косите й.
— Прекалено е късно. Вече го направи.
— Така ли? — Притискаше го силно към себе си, държеше го здраво в ръцете си с мисълта, че когато му дойдеше времето, щеше да му се отдаде. Нова тръпка премина през тялото й, когато Кал лекичко улови с устни ухото й. — Може да съм те прелъстила и без да съм усетила, но оттук нататък не знам какво се прави.
Той я вдигна на ръце.
— Само се наслаждавай — прошепна й, докато се изкачваше нагоре по стълбите.
Искаше я в леглото, където бе мечтал да я има. Сложи я да легне на бледата светлина от изгряващата луна. Бе дошло времето, когато щеше да й дари всичко, което притежаваше. Щеше да вземе всичко, каквото бе готова да му даде. Кал познаваше насладата в различните й степени и в най-малките подробности. Скоро, съвсем скоро щеше да я въведе в един нов, необятен свят.
Бавно съблече дрехите й. Всеки сантиметър от разголеното й тяло му доставяше ново и ново удоволствие. Слабите й глезени, стройните й крака, извивките на раменете й. Взираше се в отворените и очи, които с всеки миг притъмняваха все повече и повече. Дланите й горяха, пръстите й трепереха.
Хвана ръката й и я поднесе към устните си, за да се наслади докрай на кожата й.
— Така си те представях през цялото време, дори и когато се опитвах да не мисля за теб.
Либи смяташе, че ще се чувства неудобно, дори глупаво. Лежеше гола, огряна от лунната светлина, и единственото, което усещаше, бе съвършената красота и хармония.
— Виждах те с мен, дори и когато се мъчех да не го правя. — Тя се усмихна, вдигна ръце и бавно започна да сваля дрехите му.
Той бе твърдо решен да остане търпелив, да бъде внимателен и възможно най-нежен. Добре съзнаваше, че Либи не бе наясно със съществуването на хилядите различни видове любов. Нейният първи път щеше да бъде особено очарователен и ласкав. Сега неопитните й ръце накараха кръвта под кожата му да забушува. Съблазънта, макар и неосъзната, бе силна. Покри ръцете й със своите и изтръгна стон от гърлото й.
Пръстите й се свиха под неговите и тялото й се изпъна.
— Нещо нередно ли правя?
— Не. — Кал изпусна дъха си в една въздишка и се застави да се отпусне. — Напротив. Прекалено е правилно. Този път. — Той се дръпна настрана и съблече останалите си дрехи. — Напомни ми да те помоля да ме съблечеш по-късно пак по този начин. — Отмести падналата коса от лицето й и започна да я целува. — Този първи за теб път трябва да ти покажа много неща, да те отведа в едни необятни пространства. — Лекичко я захапа за брадичката. — Довери ми се.
— Вярвам ти напълно. — Ала тя вече трепереше. При допира на голото му тяло до нейното топлината срещна топлина. Всичко бе като някакъв странен, необикновен сън. Ръцете му се движеха по цялото й тяло, нежно, изкусително, сякаш пианист докосваше най-тънките акорди на пианото си. Вътре в нея се оформи огнена топка и, преди да успее да я овладее, Либи се притисна силно към него. Разтопи се в дългата и завладяваща целувка. Същите тези изкусителни пръсти откриха някаква точка, напипаха пулс под кожата и, който я изпрати отвъд границите на реалността.
Устните му потушиха стона й и накараха тялото й да се извие. Така я принуди да се разлее, сякаш бе течност, готова да приеме форма под неговата тежест. Почти експериментално той повтори действията си отново и отново, като собственото му тяло се разтапяше от нейното удоволствие.
— Невероятно — едва успя да промълви Кал, преди тя да го придърпа отново към себе си и да поеме устните му върху своите. Реакцията й накара кръвта му да закипи. Сякаш Либи бе като пръчка динамит, а той държеше в ръката си запалена клечка кибрит. Осъзнаваше, че ако сега пожелаеше, можеше в този миг да я има, тя щеше да го приеме, също както знаеше, че желанието бе само корена на цветето. Кал искаше да й дари разцъфналата пъпка.
Със сетни усилия той успя да намери сили да овладее и удължи страстта, вместо да остане подвластен на нея. Либи изглеждаше така крехка, толкова ранима, вкусът, ароматът й и всичките тези плавни движения, които извършваше под него, го подлудяваха. Също като бледите лунни лъчи, които огряваха стаята, сега тя изглеждаше по същия начин — бледа и прекрасна. Докосна с устни гърлото й и усети как пулсът й отеква в неговия.
Нито една фантазия, на която се бе отдавал през живота си, и никоя жена, която бе имал досега, не бяха така красиви, както жената, която го прегръщаше в момента. Кал потърси ръката й, сля я със своята и разбра, че никога нямаше да намери думи, за да обясни на който и да било това усещане и какво бе означавало то за него.