Лакеят спря до стола на господаря си със сребърна кана с кафе в ръце.
— Желаете ли още кафе, милорд?
Джейсън поклати глава и прелисти следващата страница на „Таймс“. Лакеят се поклони и се оттегли. Той не очакваше лорд Филдинг да му отговори на глас, тъй като господарят му рядко благоволяваше да говори със слугите си. Маркизът не знаеше имената на повечето от тях. Но поне не крещеше като повечето благородници. Когато не беше доволен, той насочваше вледеняващия си зелен поглед към извършителя. Лорд Филдинг никога не повишаваше глас.
Именно затова лакеят едва не изпусна сребърната кана с кафе, когато Джейсън Филдинг удари с ръка по масата с такава сила, че чиниите подскочиха.
— Този мръсник! — Маркизът скочи на крака. На лицето му бяха изписани гняв и учудване. — Този подъл сплетник… Само той би се осмелил!
Джейсън отправи убийствен поглед към поразения лакей, излезе от трапезарията, грабна плаща си от иконома, излетя от къщата и бързо се отправи към обора.
Нортръп затвори вратата след него и се втурна по коридора. Черните поли на дрехата му се развяха след него.
— Какво стана с негова светлост? — попита той, втурвайки се в трапезарията.
Лакеят стоеше до току-що опразнения стол на лорд Филдинг и задълбочено гледаше разгърнатия вестник, забравил за каната с кафе, която още държеше.
— Мисля, че прочете нещо в „Таймс“ — отвърна той и посочи обявата за годежа на Джейсън Филдинг, маркиз Уейкфийлд и госпожица Виктория Сийтън. — Не знаех, че господарят смята да се жени — добави лакеят.
— Няма да се учудя, ако и той не го е знаел — отвърна Нортръп и погледна вестника. Изведнъж, осъзнавайки, че се е самозабравил дотам, че да обсъжда с подчинен делата на господаря им, той взе вестника от масата и го затвори. — Работите на лорд Филдинг не те засягат, О’Мейли. Запомни го, ако искаш да останеш тук.
Два часа по-късно каретата на Джейсън се закова пред лондонската резиденция на херцог Атъртън. Един коняр притича и Джейсън му хвърли юздите, изскочи от каретата и решително изкачи стълбите, водещи към парадния вход на къщата.
— Добър ден, милорд — поздрави го Добсън, като отвори вратата и отстъпи настрани. — Негова светлост ви очаква.
— Бас държа, че ме очаква! — процеди Джейсън. — Къде е той?
— В салона, милорд.
Джейсън мина покрай иконома и измина коридора до салона. Отвори рязко вратата и се насочи право към изпълнения с достойнство среброкос мъж, който седеше пред огъня. Започна без предисловие:
— Предполагам, че ти си отговорен за това нечувано известие в „Таймс“?
Чарлз твърдо отвърна на погледа му:
— Да.
— Тогава ще се наложи да направиш ново, с което да го опровергаеш.
— Няма да направя ново — твърдо заяви Чарлз. — Младата дама пристига в Англия и ти ще се ожениш за нея. Наред с другите неща искам внук от теб и желая да го подържа на ръце, преди да напусна този свят.
— Ако искаш внук — изрече през стиснати зъби Джейсън, — ще трябва да се обърнеш към някое от другите си извънбрачни деца. Сигурен съм, че ще установиш, че те вече са те дарили с не един и двама внуци.
Херцогът трепна при забележката, но само понижи глас:
— Искам законен внук, който да представя пред света като свой наследник.
— Законен внук — повтори Джейсън със смразяващ сарказъм. — Искаш аз, незаконният ти син, да ти дам законен внук. Кажи ми как, след като всички вярват, че съм ти племенник, смяташ да обявиш сина ми за свой внук?
— Ще го обявя за свой правнук, но ще знам, че ми е внук. Това е от значение. — Без да обръща внимание на нарастващия гняв на сина си, Чарлз невъзмутимо завърши: — Искам внук от теб, Джейсън.
Джейсън се бореше да овладее гнева си. Младият мъж се приведе ниско и стисна облегалките на креслото на баща си. Сантиметри деляха лицата на двамата. Много бавно и много отчетливо маркиз Уейкфийлд заяви:
— Казвал съм ти и преди, казвам ти и сега: никога няма да са оженя повторно. Разбираш ли? Няма да се оженя повторно!
— Защо? — рязко попита Чарлз. — Ти не си женомразец. Известно е, че имаш любовници и че се отнасяш добре с тях. Всъщност те всички са влюбени в теб. На жените очевидно им харесва да са в леглото ти и очевидно и на теб ти харесва да са там…
— Млъкни! — избухна Джейсън.
Болезнен спазъм изкриви лицето на баща му. Той вдигна ръка към гърдите си. Дългите му пръсти се впиха в ризата. След това херцогът внимателно отпусна ръка.
Джейсън присви очи. Но въпреки подозрението си, че Чарлз симулира болката, си наложи да не каже повече нищо. Баща му продължи:
— Младата дама, която съм избрал да ти стане съпруга, ще пристигне тук след около три месеца. На пристанището ще я чака карета, за да може да продължи право за Уейкфийлд Парк. Заради благоприличието ще дойда при вас и ще остана до сватбата. Преди много време познавах майката на Виктория — Намирам прилика. Няма да си разочарован. — Херцогът подаде миниатюрата на сина си. — Хайде, Джейсън — подкани го. — Не си ли любопитен поне малко?