— Няма нужда да се вмъкваш така, сякаш се страхуваш от сянката си, Рут. Чудовището е в съседната стая, не в тази.
— Чч-удовище ли? — заекна горката прислужница. — О — засмя се нервно, — сигурно не съм ви разбрала и си помислих, че казахте…
— Казах „чудовище“ — почти й се скара Виктория, ала веднага се разкая за язвителния си тон. — Извинявай, Рут. Просто съм малко… уморена, предполагам.
По някаква причина това накара прислужницата да се изчерви и да се разкикоти, което я подразни. Въпреки всичките си усилия да си внуши колко хладнокръвна, разумна и непоколебима е, Виктория беше на ръба на нервна криза. Изчака Рут да подреди стаята, като през цялото време барабанеше с пръсти. Часовникът на полицата над камината показваше единайсет, когато се отправи към вратата на покоите си, през която Джейсън беше влязъл миналата нощ. Спря с ръка на дръжката, опитвайки се да се успокои. Цялата трепереше при мисълта да се изправи срещу него и да поиска развод, но въпреки това нищо не можеше да я спре. Щом го уведоми, че бракът им е приключил, Джейсън нямаше да има вече съпружески прана над нея. По-късно щеше да реши къде ще отиде и какво ще прави. Засега трябваше да го накара да се съгласи на развод. А дали изобщо й беше нужно съгласието му? Тъй като не беше сигурна, реши, че е по-мъдро да не го предизвиква да й откаже. Но пък не биваше и твърде много да увърта.
Изправи рамене, затегна колана на кадифения си халат, натисна дръжката и влезе в стаята на Джейсън.
Потискайки желанието си да го удари по главата с порцелановата кана до леглото му, тя учтиво го поздрави:
— Добро утро.
Той рязко отвори очи, изгледа я предпазливо, след което се усмихна. Тази негова сънлива, чувствена усмивка, която можеше да разтопи сърцето й преди, сега я накара да стисне зъби от ярост.
— Добро утро — с дрезгав глас отвърна Джейсън, а погледът му се плъзна по тялото й, загърнато в чувствено мекото златисто кадифе. После й направи място да седне до него на леглото. Трогнат от това, че е дошла да му каже „добро утро“, след като имаше пълно право да го презира заради снощната му постъпка, той потупа с ръка мястото, което беше освободил, и нежно я покани:
— Искаш ли да седнеш?
Виктория беше толкова съсредоточена в това как да му съобщи за решението си, че прие поканата и любезно отвърна:
— Благодаря.
— За какво? — подразни я той.
— Благодаря ти за всичко. В много отношения си бил изключително мил с мен. Знам колко недоволен беше, когато преди месеци застанах на вратата ти, но въпреки че не ме искаше, ми разреши да остана. Купи ми красиви дрехи и ме водеше на тържества, което беше изключително мило от твоя страна. Беше ранен заради мен, което беше напълно излишно, макар и много галантно от твоя страна. Ожени се за мен в църква, което никак не беше по волята ти, устрои ми прекрасно тържество тук миналата нощ и покани хора, които не познаваше, просто за да ми доставиш удоволствие. Благодаря ти за всичко това.
Джейсън протегна ръка и леко я погали по лицето.
— Няма за какво — каза нежно.
— А сега искам развод.
Ръката му замръзна.
— Какво? — остро прошепна той.
Стиснала ръце в скута си, Виктория решително повтори:
— Искам развод.
— Просто ей така? Само ден след сватбата искаш развод? — Беше готов да признае, че се е отнесъл зле с нея миналата нощ, но не беше очаквал подобна реакция.
Припламващият гняв в очите на Джейсън я накара бързо да се изправи, ала той я сграбчи за китката и я върна на мястото й.
— Не се дръж грубо с мен, Джейсън — предупреди го тя. Джейсън, който я беше оставил миналата нощ като наранено дете, сега стоеше срещу жена, която не познаваше хладнокръвна, разгневена, красива амазонка. Вместо да се извини, както възнамеряваше да направи само преди минута, отвърна:
— Това е изключено. През последните петдесет години в Англия е имало само няколко развода.
Виктория рязко освободи ръката си, после отстъпи назад, така че да не може да я достигне, а гърдите й се надигаха и спадаха от ярост и страх.
— Ти си животно! — просъска. — Не е изключено и никога повече няма да позволя да ме използват като животно!
Тя отиде в стаята си, затръшна вратата след себе си и я заключи.
Едва направила няколко крачки и вратата зад нея се отвори с трясък. Джейсън влезе в стаята й с побеляло от гняв лице и процеди през зъби:
— Никога повече не ми заключвай вратата и да не си посмяла да ме заплашваш с развод! По закон тази къща е моя собственост, точно както си и ти. Разбра ли?
Виктория кимна, ужасена от яростта му. Той се обърна и излезе от стаята, оставяйки я да трепери от страх. Никога не го беше виждала такъв. Джейсън не беше животно, а обезумяло чудовище.