Тя чакаше и слушаше как чекмеджетата му рязко се отваряха и затваряха, докато се обличаше, а умът й трескаво работеше, мъчейки се да измисли някакъв начин за избавление от кошмара, в който се беше превърнал животът й. Щом вратата му се затръшна и разбра, че е слязъл на долния етаж, тя се отпусна в леглото си. Остана така почти час, потънала в мисли. Нямаше изход. Беше хваната в капан за цял живот. Джейсън беше казал истината — тя му принадлежеше, също както къщата и конете му.
Ако не се съгласеше на развод, тя не можеше да си представи как би могла да го получи. Дори не беше сигурна, че има основателна причина, с която да убеди съда да й даде развод, но беше напълно сигурна, че не би могла да обясни на съдиите с перуки какво й е причинил Джейсън миналата нощ.
Когато реши да поиска развод, беше объркана. Самата идея беше твърде крайна, осъзна тя с въздишка. Щеше да остане в този капан, докато не роди сина, който Джейсън искаше, а после щеше да остане закрепостена в Уейкфийлд заради съществуването на същото това дете, което можеше да й върне свободата, защото знаеше, че никога не би го изоставила.
Виктория огледа луксозните си покои. Трябваше да се научи някак си да се приспособи към новия си живот, да се възползва от него по възможно най-добрия начин, пък може би съдбата щеше да се намеси и да й помогне. Междувременно трябваше да предприеме нещо, за да запази здравия си разум, реши тя, обзета от някакво притъпяващо сетивата спокойствие. Можеше да прекарва времето си с други хора, да излезе от къщи и да върши някаква своя работа или да се развлича. Така нямаше да мисли за проблемите си. Реши да започне веднага.
Вече имаше приятели в Англия. Скоро щеше да има и дете, което да обича. Щеше да извлече най-доброто от един празен живот, като се ангажира с неща, които да запазят здравия й разум.
Тя отметна косата си и решително се изправи. Въпреки това унило отпусна рамене, докато звънеше на Рут. Защо Джейсън толкова я ненавиждаше, питаше се отчаяно. Изпиташе болезнена нужда да поговори с някого. Преди винаги можеше да разчита за това на родителите си или на Андрю. Обсъждането на проблемите винаги помагаше. Но откакто дойде в Англия, си нямаше никого. Здравето на Чарлз беше разклатено и се стараеше да не го безпокои. Освен това Джейсън беше негов племенник и тя не можеше да обсъжда страховете си, свързани със съпруга й. Каролайн Колингуд беше добра и вярна приятелка, но беше много далеч, освен това Виктория се съмняваше, че тя може да разбере Джейсън.
Нищо не можеше да се направи, освен да се преструва на щастлива и уверена, с надеждата някой ден наистина отново да се почувства така. Щеше да дойде мигът, твърдо си обеща тя, когато ще може без страх да приеме Джейсън в стаята си. Щеше да дойде мигът, когато ще може да го погледне, без да изпита болка, унижение или самота. Този ден щеше да дойде! Щом зачене, той ще я остави на мира и тя се молеше това да се случи скоро.
— Рут — сериозно се обърна към нея Виктория, когато малката прислужница се появи. — Би ли помолила някого да впрегне един от конете в най-малката ни карета — някоя, която да мога лесно да управлявам? И помоли човека, който се занимава с това, да избере най-кроткия кон — не мога много добре да управлявам карета. След това помоли госпожа Крейдък да опакова няколко кошници с храна.
— Но, господарко — колебливо каза Рут, — погледнете през прозореца. Стана студено и наближава буря. Вижте сама колко е мрачно небето.
Виктория хвърли поглед към свъсеното небе.
— Не мисля, че ще вали дълго, ако изобщо завали — реши тя малко отчаяно. — Бих искала да тръгна след половин час. О, лорд Филдинг излезе ли или е долу?
— Излезе, господарке.
— Случайно да знаеш дали е напуснал имението, или просто е някъде навън? — попита Виктория, без да може да прикрие отчаянието в гласа си. Въпреки че бе твърдо решена да мисли за Джейсън като за напълно непознат и да се отнася към него като към такъв, не желаеше да се изправи срещу него точно сега. Освен това знаеше, че ще й нареди да остане вкъщи, тъй като се задаваше буря. Тя обаче трябваше да се махне за малко от тази къща. Трябваше!
— Лорд Филдинг нареди да впрегнат конете във файтона и тръгна. Каза, че трябвало да направи няколко посещения. Видях го да заминава — увери я Рут.
Каретата беше натоварена с храна и чакаше на алеята, когато Виктория слезе по стълбите.
— Какво да кажа на господаря? — попита Нортръп, обезпокоен от това, че тя настоя да тръгне, независимо че се задаваше буря.