— Защо?
— Защото, ако Джейсън разбере, че съм прекарала следобеда с теб, ще открие, че си ми разказал за него, когато започна да се държа по-различно с него.
Капитанът повдигна вежди.
— Наистина ли ще се държиш по-различно с него?
— Да — Виктория кимна, след което тихо добави: — Ще се опитам да опитомя пантерата.
— В такъв случай имаш право. По-добре не казвай на Джейсън, че си идвала в дома ми. Има две изоставени къщи, преди да стигнеш до моята. Мисля, че можеш да му кажеш, че си спряла там, но те предупреждавам — Джейсън ненавижда лъжите. Не му позволявай да те хване, че си го измамила.
— И аз изпитвам ненавист към лъжи — леко потрепери Виктория, — а още повече към това Джейсън да ме хване в измама.
— Наистина се страхувам, че той ще се разтревожи и ще се ядоса, ако се е върнал и е разбрал, че си излязла в тази буря.
Джейсън се беше прибрал. Наистина беше разтревожен и много разгневен. Виктория го чу да вика откъм предната част на къщата, веднага щом влезе през задния вход. Едновременно уплашена и нетърпелива да го види, тя прекоси коридора и влезе в кабинета му. Той сновеше напред-назад и разпитва ще шестима ужасени слуги. Бялата му риза беше съвсем мокра, а кафявите му ботуши за езда бяха кални.
— Повтори ми какво точно каза лейди Филдинг — беснееше той срещу Рут. — И престани с това проклето хленчене! Започни отначало и ми повтори какво точно каза.
Прислужницата кършеше ръце.
— Тя… тя каза да впрегнем най-кроткия ви кон в най-малката карета, защото не била много добра, не можела да управлява добре карета. После ми нареди да кажа на госпожа Крейдък — готвачката — да напълни кошници с храна, останала от тържеството миналата нощ, и да сложим кошниците в каретата. Аз я п-предупредих, че се задава буря, но тя ми отговори, че няма да завали скоро. После ме попита дали съм сигурна, че сте излезли от къщата, и аз й отговорих, че съм сигурна. И тогава тя тръгна.
— И вие я пуснахте? — избухна Джейсън срещу слугите и ги изгледа с презрение. — Оставихте една твърде емоционална жена, която изобщо не може да управлява карета, да тръгне сама в бурята с достатъчно храна за цял месец и никой от вас не се сети да я спре!
Очите му пронизаха главния коняр.
— Чул си я да казва на кучето си, че „най-сетне са свободни“, и не ти се стори странно?
Без да дочака отговор, той се обърна към Нортръп, който стоеше гордо като човек пред разстрел, готов да посрещне ужасната си несправедлива съдба.
— Повтори какво точно ти каза — ядно процеди Джейсън.
— Попитах господарката какво да ви предам, когато се върнете. Тя каза: „Предайте му, че съм казала «сбогом»“.
— И това съвсем не ти прозвуча странно? Младоженка напуска къщата и иска да кажеш на съпруга й „сбогом“!
Икономът пламна от смущение:
— Имайки предвид и други неща, не ми се стори „странно“.
Джейсън спря и се втренчи в Нортръп:
— Имайки предвид какви „други неща“?
— Имайки предвид това, което ми казахте, преди да напуснете къщата час преди господарката. Съвсем естествено предложих, че вие двамата сте имали някакви недоразумения и господарката е разстроена от това.
— Какво съм казал, преди да изляза? Какво, по дяволите, съм казал?
Тънките устни на Нортръп трепнаха презрително.
— Когато напуснахте къщата тази сутрин, аз ви пожелах приятен ден.
— И?
— И вие ми отвърнахте, че вече имате други планове. Аз допуснах, че сте имали предвид, че не възнамерявате да прекарате добре деня, и затова, когато господарката слезе, предположих, че сте имали някакви пререкания.
— Дяволски лошо е, че не си „допуснал“, че тя ме напусне, и че не си се опитал да я спреш.
Сърцето на Виктория се сви. Джейсън си е помислил, че го напуска. За човек толкова горд да признае това пред слугите си, означава, че трябва да не е на себе си. Никога не й беше минавало през ума, че може да си направи такова заключение, но след като вече знаеше какво е сторила Мелиса, можеше да го разбере. За да спаси гордостта му, тя събра сили да се усмихне весело и помирително и се отправи към него по дебелия абисински килим.
— Нортръп никога не би си помислил толкова глупаво нещо, че искам да ви напусна, милорд — бодро каза тя и хвана Джейсън под ръка.
Той толкова рязко се извърна, че едва не я събори. Виктория каза нежно:
— Може да съм „твърде емоционална“, но мисля, че не съм толкова глупава.
Облекчението, което изпита Джейсън, веднага беше заменено от гняв:
— Къде, по дяволите, беше?
Виктория се съжали над унизените прислужници и отвърна с разкаяние в гласа:
— Имате пълно право да ме корите и виждам, че възнамерявате да го направите, но се надявам, че няма да го сторите пред прислугата.