Джейсън стисна зъби, преглъщайки гнева си, и с рязко кимване даде знак на слугите да напуснат. В напрегнатата тишина, която последва, слугите бързо излязоха от стаята и последният затвори вратата след себе си. В мига, в който вратата се затвори, гневът му избухна с пълна сила.
— Обиколих цялата околност да те търся, глупачка такава! — стисна зъби той.
Виктория гледаше хубавото му лице със сурово издялани черти, строги и в същото време сладострастни устни и масивна челюст, но това, което виждаше, беше едно безпомощно момче с тъмна къдрава коса, бичувано заради това, че е „зло“. Дълбока нежност се надигна в гърдите й. Несъзнателно постави ръка на бузата му и прошепна с болка в гласа:
— Съжалявам.
Джейсън рязко се отдръпна от докосването и смръщи вежди над язвителните си зелени очи.
— Съжаляваш — присмя й се. — За какво? За мъжете, които все още те търсят навън? — Обърна се, защото не можеше да издържи да стои толкова близо до нея, и отиде до прозореца. — Съжаляваш за коня, който едва не убих от препускане?
— Съжалявам, че си помислил, че те напускам — с разтреперан глас го прекъсна Виктория. — Никога няма да го направя.
Той се обърна и я погледна иронично:
— Имайки предвид, че вчера се опита да ме изоставиш пред олтара, а тази сутрин ми поиска развод, намирам последното ти изказване за твърде изненадващо. На какво да отдам този странен пристъп на вярност тази вечер?
Въпреки привидното му безразличие Виктория долови горчивината от това, че е искала да го напусне пред олтара, и сърцето й се сви от мъка. Очевидно това много го беше засегнало.
— Милорд — започна нежно тя.
— За Бога! — рязко я прекъсна той. — Престани да ме наричаш така и недей да ми се умилкваш. Ненавиждам го.
— Не се умилквам! — Пред очите й изплува образът на Джейсън, коленичил под ударите на черния свистящ камшик. Трябваше да преглътне сълзите си, преди да продължи: — Исках само да кажа, че се опитах да занеса храна в сиропиталището. Съжалявам, че те разтревожих, и няма да го направя повторно.
Той се втренчи в нея и гневът му стихна.
— Свободна си да правиш каквото поискаш, Виктория. Този брак беше най-голямата грешка в живота ми.
Тя се поколеба, защото знаеше, че каквото и да каже, няма да го накара да промени мнението си. Затова най-накрая се извини и каза, че трябва да се преоблече. Той не вечеря с нея и тя си легна с мисълта, че със сигурност ще дойде при нея, ако не но друга причина, то поне заради уговорката, която имаха да му роди син.
Джейсън не дойде при нея тази нощ, нито следващите три. Всъщност той правеше всичко възможно да я избягва. По цял ден работеше в кабинета си, диктуваше писма на секретаря си и се срещаше с разни мъже, които идваха от Лондон, за да обсъждат с него инвестиции, превози и всевъзможни сделки. Ако срещнеше Виктория, я поздравяваше вежливо, сякаш му беше напълно непозната.
Щом приключеше работа, той се качваше на горния етаж, преобличаше се и отиваше в Лондон.
Тъй като Каролайн беше заминала за Южна Англия на гости на един от братята си, чиято жена скоро щеше да ражда, Виктория прекарваше по-голямата част от времето си в сиропиталището, където организираше игри на децата, или пък гостуваше на хората от селото, за да продължават да се чувстват добре и удобно в компанията й. Но независимо от това, че гледаше непрекъснато да си намира някакви занимания, Джейсън много й липсваше. В Лондон той прекарваше доста време с нея. Придружаваше я почти навсякъде — на балове, на тържества и на театър, и макар че не оставаше с нея, тя знаеше, че е там, че я наблюдава. Липсваха й закачливите му подмятания, липсваше й даже намръщеното му изражение. След пристигането на писмото от майката на Андрю Джейсън беше станал неин приятел, при това много скъп приятел.
Сега беше просто вежлив непознат, който може би се нуждаеше от нея, но умишлено и умело я държеше на разстояние. Тя знаеше, че вече не й се сърди; просто беше заключил сърцето и ума си за нея, сякаш не съществуваше.
На четвъртата вечер Джейсън отново замина за Лондон, а Виктория остана да лежи будна, загледана в копринения розов балдахин над леглото, обзета от нелеп копнеж отново да танцува с него, както беше правила много пъти преди. Той бе ще чудесен танцьор; движеше се с такава непринудена грация.
Чудеше се какво ли прави по цели нощи в Лондон. Реши, че сигурно прекарва времето си в някой от изисканите клубове, в които членуваше.
На петата нощ Джейсън изобщо не се прибра. На следващата сутрин по време на закуска Виктория хвърли един поглед на клюкарската колона на вестника, която информираше с какво се занимават членовете на висшето общество, и най-сетне разбра какво прави Джейсън в Лондон. Не беше посещавал клубовете, нито се беше срещал с хора по работа. Беше отишъл на бала у лорд Муърфийлд и беше танцувал с красивата му съпруга. Споменаваше се също, че предишната вечер е бил на театър в компанията на неизвестна брюнетка, балерина в операта. Виктория знаеше три неща за любовницата на Джейсън — казваше се Сибил, беше балерина в операта и беше брюнетка.