Выбрать главу

Обзе я болезнена ревност. Беше напълно неподготвена, защото никога до този момент не беше изпитвала горчивата болка от това чувство.

Точно тогава Джейсън влезе в трапезарията, облечен със същите дрехи, с които беше заминал за Лондон предишната вечер. Само че сега елегантният му фрак беше небрежно наметнат върху лявото рамо, коприненото му шалче висеше развързано на врата му, а бялата му ленена риза беше разкопчана. Очевидно не беше прекарал нощта в къщата си в Лондон, където имаше пълен гардероб.

Той й кимна хладно, отиде до бюфета и си наля чаша горещо черно кафе.

Виктория бавно се надигна от стола си, разтреперана от огорчение и гняв.

— Джейсън — хладно изрече.

Той й хвърли въпросителен поглед, после видя каменното й изражение.

— Да?

— Спомняш ли си как си се чувствал, когато първата ти жена е била в Лондон, отдадена на най-различни непристойни занимания?

Той невъзмутимо отвърна:

— Съвсем ясно.

Удивена от смелостта си, Виктория хвърли многозначителен поглед към вестника, после вдиша глава:

— В такъв случай се надявам да не ме караш да се чувствам отново така.

Той бегло погледна към вестника, после отново към нея.

— Спомням си, че не ме интересуваше особено какво прави.

— Но мен ме интересува! — не се сдържа Виктория. — Разбирам много добре, че добрите съпрузи имат любовници, но трябва да бъдеш дискретен. Вие, англичаните имате правила за всичко и дискретността е едно от тях. Унизително и болезнено е, когато парадираш с приятелките си.

Тя излезе от стаята, чувствайки се като непотребна вещ. Приличаше на кралица; вървеше с естествена грация, а дългата й коса се спускаше на вълни по гърба й. Джейсън мълчаливо я гледаше, забравил за чашата, която държеше в ръка. Почувства как силното желание, което изпитваше към нея, отново се надига. Но не я последва. Каквото и да изпитваше тя към него, не беше любов, не беше дори и желание. Тя смяташе, че е проява на „грижовност“ от негова страна да държи дискретно любовница, с която да задоволява долните си страсти, с горчивина осъзна Джейсън. Но гордостта й бе засегната от това, че се е появил публично със същата тази жена.

Гордостта й беше наранена, нищо повече. Но когато си спомни удара, който нейната гордост беше понесла от любимия й Андрю, разбра, че сърцето не му позволява да й причинява повече страдания. Знаеше какво е да те наранят; спомни си как се беше почувствал, когато разбра, че Мелиса му изневерява.

Той мина през кабинета си да вземе някакви документи и тръгна нагоре по стълбите.

— Добро утро, господарю — поздрави го прислужникът, хвърляйки неодобрителен поглед към измачкания фрак.

— Добро утро, Франклин — отвърна Джейсън, докато му подаваше фрака си, без да откъсва поглед от току-що пристигналите документи.

Франклин приготви принадлежностите му за бръснене, след което отнесе фрака в гардероба.

— Какво ще бъде облеклото ви тази вечер, официално или неофициално, милорд? — учтиво попита той.

Джейсън обърна на втората страница на документа и разсеяно каза:

— Неофициално, лейди Филдинг смята, че прекарвам твърде много време навън.

Отправи се към мраморната баня непосредствено до спалнята му, без да забелязва доволното изражение на прислужника. Франклин изчака, докато Джейсън се настани във ваната, после се завтече надолу по стълбите да сподели с Нортръп добрата новина.

Преди лейди Виктория да нахлуе в къщата преди месеци, обърквайки подреденото, монотонно съществуване на всичките й обитатели, господин Франклин и господин Нортръп ревниво пазеха доверените им постове. Всъщност внимателно се избягваха в продължение на цели четири години. Сега обаче двамата бивши противници се бяха съюзили в името на взаимната си загриженост за господаря и господарката на къщата.

Господин Нортръп беше в предното антре, близо до приемната зала, и бършеше една маса. Като се огледа, за да се убеди, че наоколо няма по-низшестоящи слуги, господин Франклин се втурна напред, нетърпелив да сподели новината, и да чуе от своя страна някакви новини, които господин Нортръп може да му довери. Той се наведе към иконома, без изобщо да знае, че О’Мейли, който се намираше в гостната, беше залепил ухо до стената, за да чуе разговора им.