— Господарят възнамерява да вечеря вкъщи, господин Нортръп — прошепна заговорнически прислужникът. — Мисля, че това е добър знак. Наистина много добър знак.
Икономът се изправи; не изглеждаше впечатлен.
— Необичайно събитие наистина, имайки предвид отсъствието на господаря през последните пет вечери, но не мисля, че е особено обнадеждаващо.
— Но господарят изрично каза, че ще остане вкъщи, защото такова било желанието на господарката.
— Това вече е обнадеждаващо, господин Франклин! — Нортръп хвърли предпазлив поглед наоколо да се увери, че никой не подслушва, и добави: — Мисля, че причината, поради която господарката го е помолила, може би е една статия във вестника, която тя прочете тази сутрин и която я накара да повярва, че господарят вероятно е бил с някаква дама от определена класа — мисля, че е балерина в операта.
О’Мейли отлепи ухо от стената, втурна се към страничната врата на салона и хукна надолу по задния коридор, който слугите използваха да носят освежаващи напитки от кухнята в салона.
— Направила го е! — тържествуващо извика той на слугите в кухнята.
Госпожа Крейдък, която месеше тесто за сладкиши, се изправи, толкова нетърпелива да чуе какво има да им каже О’Мейли, че изобщо не забеляза как той грабна една ябълка от работната й маса:
— Какво е направила?
О’Мейли се облегна на стената и отхапа от сочната ябълка:
— Чух Франклин и Нортръп да си говорят как господарката прочела във вестника, че господарят е бил с госпожица Сибил. Господарката казала на лорд Филдинг да си остане вкъщи, където му е мястото, и той ще го направи. Нали ви Казах, че това момиче може да се справи с него. Знаех си от мига, в който ми каза, че е ирландка! Но тя е и истинска дама — добави предано той. — Толкова нежна и вежлива.
— Тъжна е напоследък, горкичката — отбеляза госпожа Крейдък все още малко разтревожена. — Почти нищо не хапва, когато него го няма, а все й приготвям любимите й неща. И тя винаги любезно ми благодари. Само това е достатъчно да те разплаче. Не мога да разбера защо нощем не е в нейното легло, където му е мястото…
О’Мейли намръщено поклати глава.
— Не е стъпвал при нея от брачната им нощ. Рут казва, че е напълно сигурна в това. И господарката не спи в неговото легло, защото прислужниците от горния етаж държат под око покоите му и казват, че там винаги има само една възглавница.
Той дояде ябълката си и се протегна за друга, но този път госпожа Крейдък го перна по ръката с една кърпа.
— Престани да ми крадеш ябълките, Даниел, трябват ми за пая, който приготвям за десерт.
Внезапно на добродушното й лице грейна усмивка:
— Всъщност не, вземи ги. Реших да им направя нещо друго за тази вечер. Нещо по-празнично от пай.
Най-младата прислужница, която помагаше в кухнята, приятно, закръглено момиче на около шестнайсет години, се обади:
— Една от перачките ми каза, че имало някакъв прах, който можеш да сложиш във виното на мъжа, за да го накараш да поиска една жена, ако мъжествеността е това, което му пречи. Всички перачки мислят, че може би господарят трябва да вземе мъничко от този прах, само за да се подпомогнат нещата.
Всички слуги замърмориха одобрително, но О’Мейли ехидно възкликна:
— За Бога, момиче! Откъде ти хрумна такова нещо? На господаря не му трябват никакви прахове и можеш да кажеш на всички перачки, че аз го твърдя! Та нали Джон кочияшът не може да се отърве от хремата си от това, че постоянно мръзнеше почти всяка нощ миналата зима, докато чакаше вън на студа господарят да напусне леглото на госпожица Хоторн. Госпожица Хоторн — осведоми ги той — беше любовница на господаря преди госпожица Сибил.
— Наистина ли е бил при госпожица Сибил миналата нощ или това са само приказки? — попита госпожа Крейдък, която вече мереше брашното за празничния си десерт. О’Мейли стана сериозен.
— Там е бил — един от конярите ми каза. Разбира се, не знаем със сигурност дали нещо се е случило, докато е бил там, може просто да се е разплащал с нея.
Готвачката се подсмихна:
— Е, поне днес ще вечеря у дома с жена си. Това е добро начало.
О’Мейли кимна в знак на съгласие и отиде да сподели последните си новини с коняря, който го беше осведомил за точното местонахождение на господаря му миналата нощ.
Затова от сто и четирийсетте души в Уейкфийлд Парк единствено Виктория беше изненадана, когато същата вечер Джейсън влезе в трапезарията да вечеря с нея.
— Оставаш вкъщи тази вечер? — с облекчение възкликна Виктория, когато той седна на масата.