Той я погледна изпитателно:
— Останах с впечатлението, че искаш да направя точно това.
— Да, така е — призна тя, питайки се дали изглежда достатъчно добре в изумруденозелената рокля, която беше облякла. Искаше й се той да не седи толкова далеч от нея, чак в другия край на масата. — Само дето не очаквах, че ще го направиш. Това е…
Тя млъкна, когато О’Мейли се зададе откъм бюфета с поднос с две блестящи кристални чаши с вино. Беше почти невъзможно да води разговор с Джейсън, който емоционално и физически беше толкова далеч от нея.
Тя въздъхна, когато О’Мейли се насочи към нея със странен, решителен блясък в очите.
— Виното ви, милейди — каза той, като грабна чашата от подноса с подчертан замах, при което естествено разля вино на ленената покривка.
— О’Мейли! — ядно процеди Нортръп от мястото си близо до бюфета, където редовно следеше сервирането на блюдата.
Слугата го погледна с недоумяващо невинно изражение, след което прекали с грижите си, като дръпна стола на Виктория, помогна й да стане и я съпроводи до края на масата, където седеше Джейсън.
— Ето така, милейди — каза той с най-искрено разкаяние, дърпайки стола непосредствено от дясната страна на Джейсън. — Веднага ще ви донеса още вино. После ще почистя. Наистина мирише ужасно това вино. По-добре да стоите по-далеч от него. Не мога да разбера как успях да го разлея — бърбореше той, като в същото време грабна една ленена салфетка и я сложи върху скута на Виктория. — Напоследък страдам от болки в ръката и може би това е причината. Нищо сериозно, за което да се тревожите.
Виктория оправи полите си и го погледна със съчувствена усмивка:
— Съжалявам, че ви боли ръката, господин О’Мейли.
Слугата се обърна към Джейсън с намерението да продължи с лъжливите извинения, но гърлото му пресъхна, когато срещна пронизващия, неумолим поглед на господаря и видя как многозначително прокарва пръст по острието на ножа, сякаш проверява колко е остър.
О’Мейли пооправи яката си, прокашля се и бързо промърмори на Виктория:
— Ще ви донеса друга чаша с вино.
— Лейди Филдинг не пие вино на вечеря — каза Джейсън, при което О’Мейли спря мигновено. Джейсън я погледна и добави: — Или може би си променила навиците си, Виктория?
Виктория поклати глава:
— Но мисля, че бих пийнала малко тази вечер — добави тя, опитвайки се да помогне на горкия О’Мейли.
Прислужниците се оттеглиха, оставяйки ги да вечерят сред потискащия разкош на огромната трапезария. Докато се хранеха, цареше тягостна тишина, нарушавана единствено от време на време от потропването на златните прибори върху порцелана. Виктория се чувстваше ужасно, защото ясно осъзнаваше, че в този момент Джейсън можеше чудесно да се забавлява, ако беше заминал за Лондон, вместо да остане с нея.
Когато дойде време за десерта, Виктория вече беше обзета от отчаяние. Два пъти се беше опитала да наруши мълчанието, подхващайки разговор за времето и изключителната им вечеря от десет блюда. Джейсън отвръщаше учтиво, но обезсърчаващо кратко.
Младата жена нервно въртеше лъжицата в ръката си. Знаеше, че трябва да направи нещо, и то бързо, защото пропастта между тях ставаше все по-голяма с всеки следващ момент и все по-дълбока с всеки изминал ден и скоро нямаше да може да се преодолее.
Забрави за малко мрачното си безпокойство, когато О’Мейли влезе с десерта и постави пред тях малка красива торта, украсена с две преплетени флагчета — едното английско, другото със звездите и райетата на Америка.
Джейсън погледна тортата, след което вдигна ироничен поглед към досадния лакей:
— Да разбирам ли, че госпожа Крейдък днес е била в патриотично настроение?
Лицето на О’Мейли посърна, когато господарят му го изгледа недоволно:
— Или може би това трябва да ми напомни, че съм женен?
Лакеят пребледня.
— В никакъв случай, милорд. — Той чакаше, пронизван от погледа на Джейсън, който най-сетне го освободи с рязко кимване.
— Ако това трябва да олицетворява брака ни — пошегува се Виктория, — госпожа Крейдък е трябвало да украси тортата с две кръстосани шпаги, а не със знаменца.
— Права си — сухо се съгласи Джейсън и без да обръща внимание на красивата торта, се пресегна към чашата си с вино.
Той беше толкова вбесяващо незаинтересован от ужасното състояние на брака им, че Виктория изпадна в паника и пристъпи направо към въпроса, който цяла вечер се беше опитвала да повдигне.
— Не искам да съм права! — Тя го погледна в неразгадаемото лице. — Джейсън, моля те, искам нещата между нас да бъдат различни.
Леко изненадан, той се облегна назад и невъзмутимо се загледа в нея: