— Какви неща имаш предвид?
— Имам предвид интимните неща, които са правили, докато си била в леглото си, а те в тяхното.
Далечен спомен изплува в съзнанието й: родителите й, застанали пред вратата на спалнята на майка й и баща й, който се опитва да прегърне жена си и я умолява: „Не ме отблъсквай отново, Катрин. За Бога, недей!“
Майка й беше отблъсквала баща й от леглото си, осъзна Виктория. После си спомни колко наранен и отчаян изглеждаше баща й и колко ядосана беше на майка си за това, че му е причинила болка. Родителите й наистина бяха приятели, но майка й не обичаше баща й. Катрин беше обичала Чарлз Филдинг и затова не допускаше баща й в леглото си след раждането на Дороти.
Прехапа устни, спомняйки си колко самотен изглеждаше баща й. Тя се питаше дали всички мъже се чувстват самотни — или може би отхвърлени, ако жените им не ги допускат в леглото си.
Знаеше, че майка й не беше обичала баща й, но те наистина бяха приятели. Приятели… Изведнъж осъзна, че се опитва да направи Джейсън свой приятел, също както майка й беше постъпвала с баща й.
— Ти си любяща жена, Виктория, пълна с живот и кураж. Забрави за браковете във висшето общество — те са формални. Помисли за брака на родителите си. Те бяха щастливи, нали?
Дългото й мълчание накара капитан Фаръл да смръщи вежди и рязко да изрече:
— Всъщност да оставим брака на родителите ти. Познавам мъжете, познавам и Джейсън, затова искам да запомниш едно нещо. Ако една жена заключи вратата на спалнята си за мъжа си, той ще заключи сърцето си за нея. Разбира се, ще го направи, ако има гордост. А Джейсън е много горд човек. Той няма да пълзи в краката ти или да моли за ласките ти. Ти си се отдръпнала от него. Сега зависи само от теб да го накараш да разбере, че не искаш да го правиш повече.
— Как да го направя?
— Като не му предлагаш да играете шах — отвърна той. — И не си мислиш, че е много разумно от негова страна да ходи при друга жена. — Никога не съм си представял колко е трудно за един баща да отгледа дъщеря. Има някои неща, които много трудно се обсъждат с другия пол.
Виктория неспокойно се изправи.
— Ще помисля за всичко, което ми каза — обеща тя, като се опита да прикрие смущението си.
— Мога ли да те попитам нещо? — колебливо се обърна към нея капитанът.
— Предполагам, че имаш право — усмихна се мило младата жена, прикривайки безпокойството си. — В края на краищата аз самата ти зададох достатъчно въпроси.
— Никой ли не е разговарял с теб за любовта в брака?
— Такива неща не бих могла да обсъждам с друг освен с майка си — отвърна Виктория и отново се изчерви. — Разбира се, човек не може да не е чул нищо за семейните задължения, но някак не можеш да ги разбереш съвсем добре.
— Задължения! — отвратено изрече той. — В моята страна девойката чака с нетърпение първата си брачна нощ. Иди си вкъщи и се опитай да приласкаеш съпруга си, момиче, а той ще се погрижи за останалото. След това няма да гледаш на това като на задължение. Познавам Джейсън достатъчно добре, за да те уверя в това!
— И ако го направя, ще бъде ли той щастлив с мен?
— Да. — Капитанът й се усмихна. — И ще направи и теб щастлива.
Виктория сложи на масата недокоснатата чаша с уиски.
— Знам малко за брака, още по-малко за това какво е да си съпруга и абсолютно нищо за приласкаването.
Капитан Фаръл погледна екзотичната красавица, застанала пред него, и се засмя:
— Не мисля, че ще ти се наложи да полагаш големи усилия, за да прелъстиш Джейсън, мила моя. Сигурен съм, че щом разбере, че е желан в леглото ти, ще бъде щастлив да се отзове.
Виктория се изчерви, усмихна се и се насочи към вратата.
Докато яздеше Матадор на път за дома, тя беше толкова погълната от мислите си, че не осъзнаваше колко път са изминали. А щом спряха пред Уейкфийлд Парк, вече беше сигурна поне в едно: не искаше Джейсън да се чувства самотен, както се беше чувствал баща й.
Да се отдаде на Джейсън нямаше да бъде чак толкова ужасно, особено ако и тогава я целуне по онзи дързък, интимен начин, когато притискаше устни в нейните и правеше онези невероятни неща с езика си, които разпалваха страстта й. Вместо да мисли за нови рокли, както й беше предложила госпожица Флоси, когато беше в леглото със съпруга си, щеше да си мисли за целувките му. Жалко, че мъжете не целуваха жените си в леглото, помисли си тя. Всичко щеше да е далеч по-хубаво. Очевидно целувките не се предвиждаха; в леглото мъжете правеха това, за което са си мислели през цялото време.
— Не ме интересува! — твърдо каза Виктория, когато един коняр изтича да й помогне да слезе от коня. Беше готова на всичко, за да направи Джейсън щастлив и да възстанови предишната им близост. Според капитан Фаръл сега тя трябваше да даде знак на съпруга си, че иска да сподели леглото си с него.