Без да осъзнава важността на това, което току-що бе казала, тя се обърна и се загледа в една безценна ваза от династията Минг, поставена на позлатена масичка, инкрустирана с мрамор, обмисляйки нещо. Най-сетне се реши:
— Бих искала да отида до Лондон утре.
— Защо?
Тя се приближи към креслото, в което Джейсън току-що се беше разположил, и седна на страничната облегалка.
— За да похарча парите ти, разбира се.
— Не знаех, че съм ти дал — промърмори той, разсеян от близостта й. На светлината на свещите тънкият шифон изглеждаше прозрачен.
— Все още разполагам с повечето от парите, които си ми отпускал през тези няколко седмици. Ще дойдеш ли с мен в Лондон? След като напазарувам, можем да отидем на театър и да останем в градската къща.
— Имам среща тук вдругиден сутринта.
— Още по-добре — без да се замисли, каза тя. — Сами за няколко часа в каретата ще имаме достатъчно време да си побъбрим. — Ще се приберем заедно утре вечер.
— Не мога да отделя толкова време.
— Джейсън — нежно изрече тя и се протегна да докосне къдравата му черна коса.
Той скочи от стола, надвеси се над нея и презрително каза:
— Ако имаш нужда от пари за Лондон, направо си кажи! Но престани да се държиш като евтина проститутка или ще се намериш на дивана с вдигнати поли.
Унизена и разярена, Виктория се втренчи в него:
— За твое сведение предпочитам да съм евтина проститутка вместо глупак като теб, който не може да прецени правилно нито един жест и непрекъснато си прави погрешни заключения!
Джейсън я погледна ядосано:
— Това пък какво трябва да означава?
Съпругата му едва не се спъна от гняв:
— Сам се сети! Много те бива в преценките по отношение на мен, само дето винаги са погрешни! Но ще ти кажа следното — ако бях проститутка, щях да умра от глад, ако нещата ми зависеха от теб! Освен това можеш да си вечеряш сам и да вгорчаваш живота на слугите вместо моя. Утре заминавам за Лондон.
С тези думи тя избяга от стаята и остави Джейсън да гледа учудено след нея, смръщил вежди.
Виктория бързо се качи в стаята си, хвърли тънката рокля и си облече сатенен халат. Седна пред огледалото и когато гневът й се поуталожи, се усмихна. Изумлението, което се изписа на лицето на Джейсън, когато му каза, че ще умре от глад, ако беше проститутка и се остави изцяло на него, беше почти смешно.
Глава двайсет и шеста
Виктория замина за Лондон много рано на следващата сутрин и тръгна обратно за Уейкфийлд на свечеряване. В ръце стискаше предмета, който беше видяла в един магазин, когато за пръв път дойде в града преди седмици. Тогава й беше напомнил за Джейсън, но й се струваше много скъп, а освен това нямаше да е особено подходящо да му купува подарък точно в този момент. Мислеше си за него през всичките тези седмици, докато най-сетне реши, че вече не може да чака и да рискува да го купи някой друг.
Не знаеше кога щеше да му го даде. Със сигурност не сега, когато бяха настроени толкова враждебно един към друг. Тя изтръпна при мисълта за цената му. Джейсън й беше отпуснал страшно много пари, които почти не беше докоснала, но не й стигаха за подаръка. Собственикът на скъпото магазинче с радост записа на сметката, която с най-голямо удоволствие отвори на името на маркизата на Уейкфийлд.
— Господарят е в кабинета си — съобщи Нортръп на Виктория, отваряйки входната врата.
— Дали иска да ме види? — попита тя, озадачена от това, че икономът бе побързал да я уведоми за Джейсън.
— Не зная, милейди — с неудобство отвърна Нортръп. — Но питаше дали вече сте се върнали.
Виктория забеляза обезпокоеното лице на иконома и си спомни колко разтревожен беше Джейсън, когато тя беше в дома на капитан Фаръл. Тъй като пътуването й до Лондон беше отнело доста време, тя реши, че Нортръп отново е бил подложен на безпощадна критика от страна на Джейсън.
— Колко пъти е питал дали съм се прибрала?
— Три пъти — отвърна икономът — за последния един час.
— Разбирам. — Виктория се усмихна съчувствено, но остана много доволна от това, че Джейсън беше мислил за нея.
Нортръп й помогна да свали пелерината си и тя отиде в кабинета на Джейсън. Тъй като ръцете й бяха заети, тя натисна дръжката и леко бутна вратата с рамо. Вместо да работи на бюрото си, където очакваше да го намери, Джейсън стоеше до прозореца и гледаше мрачно към терасовидните поляни отстрани на къщата. Той хвърли бегъл поглед, дочувайки шума от приближаващи стъпки, и веднага се обърна.
— Върнала си се — каза и пъхна ръце в джобовете си.
— Нима си си помислил, че няма да се върна? — попита тя, наблюдавайки го внимателно.