Той уморено вдигна рамене:
— Честно казано, нямам никаква представа какво ще направиш във всеки следващ момент.
Виктория разбираше защо я смята за импулсивна и непредвидима. Вчера например се беше държала предизвикателно и нежно, след което се ядоса и го остави в салона за гости. И сега изпитваше желание да го прегърне и да го помоли да й прости. Вместо да го направи и да рискува отново да я отблъсне като вчера, тя реши да му поднесе подаръка сега.
— Трябваше да купя нещо в Лондон — радостно изрече и му показа опакования подарък. — Видях го преди седмици, но нямах достатъчно пари.
— Трябваше да ми поискаш — отвърна той и се насочи към бюрото си.
Виктория поклати глава.
— Не можех да те помоля за пари, защото това, което исках да купя, беше за теб. — Ето — протегна ръце тя към него, — за теб е.
Джейсън спря и погледна продълговатия предмет, опакован в сребриста хартия.
— Какво? — недоумяващо попита той, сякаш не разбираше какво му казва.
— Причината, поради която отидох в Лондон, беше да ти купя това — поясни Виктория и му подаде тежкия пакет.
Той объркано се загледа в подаръка, без да извади ръце от джобовете си. Виктория със свито сърце се запита дали някога е получавал подаръци. Едва ли първата му жена, както и любовниците му са го правили. Да не говорим за жестоката жена, която го беше отгледала. Едва се сдържаше да не го прегърне.
Джейсън най-сетне извади ръце от джобовете си. Той взе подаръка и започна да го гледа така, сякаш не знаеше какво да прави с него. Виктория седна на края на бюрото:
— Няма ли да го отвориш?
— Какво? — объркано попита Джейсън, но успя да се съвземе и добави: — Сега ли искаш да го отворя?
— Нима може да има по-подходящ момент? — весело каза тя и потупа бюрото. — Можеш да го сложиш тук, докато го отваряш, но внимавай — чупливо е.
— Тежко е. — Смутено се усмихна той, докато внимателно махаше сребристата хартия. Вдигна капака на голямата кожена кутия и пъхна ръка вътре.
— Напомня ми за теб — каза Виктория с усмивка, когато съпругът й предпазливо извади от кутията една прекрасно изваяна пантера от чист оникс с очи от бляскави смарагди. Сякаш живата котка беше уловена с някаква магия, докато тича, и превърната в оникс. Усещаше се енергия и живот във всяка извивка на изящното й тяло, сила и грация в крайниците, опасност и интелигентност в бездънните й зелени очи.
Джейсън, чиято колекция от картини и редки произведения на изкуството беше една от най-хубавите в Европа, огледа пантерата с възхищение, което накара младата жена да се просълзи. Тя знаеше, че произведението е прекрасно, но Джейсън се отнасяше към него като към безценно съкровище.
— Изключителна е — тихо каза той, проследявайки с палец извивката на гърба на пантерата. Той внимателно постави животното на бюрото си и се обърна към Виктория.
— Не зная какво да кажа — призна с лека усмивка.
Тя погледна строго изваяното му лице с момчешка усмивка и си помисли, че никога не е изглеждал толкова мил и красив. Изключително развеселена, каза:
— Не е нужно да казваш нищо освен „благодаря“.
— Благодаря ти — каза той със странен, пресипнал глас.
— Благодари ми с целувка — напомни му тя с усмивка.
Джейсън пое дълбоко въздух, сякаш се приготвяше за нещо трудно; после постави длани на бюрото от двете й страни и се наведе. Докосна с устни нейните. Главата й се наклони назад под лекия натиск на устните му и тя загуби равновесие.
Когато Джейсън вдигна глава да се отдръпне, тя се вкопчи в ръцете му, за да се закрепи. За него ръцете й, вкопчени в неговите, беше, като да поканиш умиращ от глад човек на богата трапеза. Устата му се притисна в нейната нежно и ненаситно и когато и тя започна да му отвръща, целувката му стана още по-настойчива. Той разтвори устните й с език, като я подмамваше и я приканваше да му отвърне.
Езикът й плахо докосна неговия и Джейсън изгуби контрол. Той изпъшка и обви ръце около нея, вдигна я от бюрото и я притисна към себе си. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, обвиха врата му, придържайки лицето му към нейното. Поощрението, което усети в този жест, възпламени в него такъв огън, че едва не загуби разсъдъка си. Ръката му се придвижи към пищната й гръд. Виктория потрепери от интимното докосване, но вместо да се отдръпне, както той очакваше, тя се притисна към него, отдадена на страстната целувка.
Гласът на капитан Фаръл прозвуча в коридора точно пред кабинета:
— Не се притеснявай, Нортръп, зная къде е.
Вратата на кабинета рязко се отвори и Виктория се отскубна от прегръдката на Джейсън.
— Джейсън, аз — започна приятелят му, влизайки в кабинета, но внезапно спря, забелязвайки пламналите страни на Виктория и смръщеното лице на Джейсън. — Трябваше да почукам.