Отначало бе изумена от това, че той иска да смуче гърдата й, после изпита нарастващо удоволствие, докато желанието се надигна в цялото й тяло, пронизвайки го като стрели. Тя зарови пръсти в къдравата му черна коса, притискайки главата му, сякаш никога нямаше да го пусне. Почувства как ръката му се плъзга надолу между краката й.
— Не! — откъсна се от нея ужасен шепот и тя притисна бедрата си. Вместо да се ядоса, Джейсън тихо се засмя на съпротивата й.
С едно бързо движение той се надигна и започна ненаситно и замайващо да целува устните й.
— Да — прошепна той. — О, да…
Отново плъзна ръка надолу и започна нежно да я гали, докато най-сетне напрежението изчезна и бедрата й се отпуснаха, предавайки се на нежното му настойчиво приканване.
Джейсън притисна пръсти към нея и топлината, която го посрещна там, го накара почти да изгуби контрол. Не можеше да се начуди на пламенността й, както и на непринудената лекота, с която го влудяваше от страст, защото Виктория се отдаваше изцяло. Той движеше пръстите си в нея и бедрата й се повдигнаха, извивайки се сладострастно към ръката му. Поставяйки ръце от двете й страни, той се надвеси над нея.
Сърцето на Виктория подскочи едновременно от удоволствие и ужас, когато го почувства да се притиска между бедрата й, но вместо да я обладае, Джейсън я обгърна с бедрата си в нежен ритъм, който бавно я подлуди от несравнима наслада, докато страхът не изчезна и остана единствено острата, болезнена нужда да го почувства в себе си.
Той постави коляно между бедрата й и прошепна с пресипнал глас:
— Не се страхувай. Не се страхувай от мен.
Виктория бавно отвори очи и погледна мъжа над нея. Лицето му беше напрегнато от страст, раменете и ръцете му бяха изпънати от усилието да се въздържа, дишането му беше учестено. Тя докосна с пръсти чувствените му устни, инстинктивно осъзнавайки колко отчаяно я желае и колко усилия му струва да се въздържи да не я вземе в същия този миг.
— Толкова си нежен — едва прошепна тя, — толкова нежен…
Джейсън тихо простена и повече не можа да се въздържи.
Влезе в нея наполовина и отново излезе, прониквайки още по-дълбоко следващия път и отново, докато бедрата й се надигнаха и той потъна в невероятната й топлина. Пот изби по челото му, докато се опитваше да пребори мъчителните пориви на собственото си тяло и започна бавно да се движи в нея, наблюдавайки лицето й. Тя мяташе глава върху възглавницата, докато се притискаше към него, приближавайки се все повече към надигащия се екстаз, който беше твърдо решен да й достави. Той чу ниските и страстни стонове и започна все по-бързо и по-дълбоко да прониква в нея.
— Още малко, Тори — дрезгаво прошепна той. Трепетен екстаз прониза Виктория от главата до петите и вълните от удоволствие все по-бързо и по-бързо я поглъщаха, докато най-сетне от гърдите й се изтръгна вик.
Джейсън се наведе и я целуна още веднъж, преди отново да проникне в нея и да се слеят в сладко забвение.
Той се обърна настрани, издърпвайки я със себе си, телата им все още бяха интимно свързани. Когато учестеното му дишане най-сетне се успокои, той я целуна по челото.
— Как се чувстваш? — нежно я попита.
Дългите, извити клепки на Виктория потрепнаха и очите й като дълбоки сини извори се вгледаха с тиха почуда в него.
— Чувствам се като съпруга — прошепна тя.
Той тихо се засмя и проследи с пръст изящната извивка на страната й, а тя се сгуши в него.
— Джейсън — гласът й трепереше от вълнение, когато вдигна очи към него. — Искам да ти кажа нещо.
— Какво е то? — попита той и се усмихна нежно. Съвсем простичко, без да се смущава, тя изрече:
— Обичам те.
Усмивката му угасна.
— Наистина. Оби…
Той притисна пръст към устните й и поклати глава:
— Не, не ме обичаш. И не е нужно. Не ми давай повече от това, което вече си ми дала. Тори.
Виктория се обърна настрана и нищо не каза, но отблъскването му я нарани. Сгушена в ръцете му, тя отново чу думите му: „Нямам нужда от твоята любов. Не я искам.“
Франклин почука на вратата с намерението да види дали лорд Филдинг се нуждае от помощ за опаковането на багажа. Когато не получи отговор, той допусна, че господарят му е някъде из покоите и отвори вратата.
Направи една крачка в полутъмната стая и примигна, когато видя двойката в голямото легло. Франклин мъдро се оттегли от стаята и затвори вратата с леко щракване.
Когато излезе в коридора, възмущението му от това как лорд Филдинг беше разхвърлял дрехите си, отстъпи пред радостта от току-що видяното. Обръщайки се, той хукна по коридора към площадката над фоайето.