— Господин Нортръп — извика той, като се надвеси предпазливо над парапета и настойчиво започна да маха на иконома, който стоеше близо до входната врата. — Господин Нортръп, имам много важни новини! Приближете се, за да не ни чуят…
Откъм дъното на коридора две бдителни прислужници изтичаха начаса от стаите, които чистеха, и се сблъскаха, нетърпеливи да чуят какви новини има Франклин. От дясната му страна в коридора се показа някакъв лакей и започна въодушевено да почиства едно огледало с пчелен восък и лимонов сок.
— Случи се! — прошепна Франклин на Нортръп.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен — обидено отвърна Франклин.
Усмивка пропука желязното изражение на Нортръп, но той бързо се съвзе, скривайки се зад обичайната си маска.
— Благодаря, господин Франклин. В такъв случай ще наредя да приберат каретата в конюшнята.
С тези думи Нортръп се обърна и тръгна към входната врата. Излезе навън, където чакаше луксозна карета със златния знак на Уейкфийлд на вратата, а лампите й светеха ярко в тъмнината. Четири дорести коня с лъскав косъм тръскаха тежките си гриви и дрънчаха с юздите си, нетърпеливи да потеглят. Тъй като не можа да привлече вниманието на кочияшите, които седяха на капрата, Нортръп се спусна по терасовидните стъпала към алеята.
— Господарят няма да има нужда от услугите ви тази вечер. Можете да приберете конете — каза той на кочияша с възможно най-хладен тон.
— Няма да има нужда от карета ли? — възкликна изненадан кочияшът. — Но той сам ме уведоми преди час, че иска да впрегна конете, и то бързо!
— Плановете му се промениха — ледено заяви Нортръп. Джон, кочияшът, въздъхна ядосано и погледна сърдито към необщителния иконом:
— Казвам ти, станала е грешка. Той наистина иска да ходи в Лондон:
— Идиот! Той искаше да ходи в Лондон, но сега се е оттеглил в покоите си!
— В седем и половина!
Когато Нортръп се обърна и влезе в къщата, кочияшът изведнъж проумя думите на иконома и на лицето му се изписа широка усмивка. Той смушка другаря си в ребрата и му хвърли лукав, развеселен поглед.
— Май лейди Филдинг е решила, че брюнетките вече не са на мода — каза той и подкара конете към конюшнята, за да сподели новината с конярите.
Нортръп влезе право в трапезарията, където О’Мейли си подсвиркваше тихичко и прибираше порцелановия сервиз, който беше извадил за самотната вечеря на Виктория.
— Има промяна, О’Мейли — уведоми го Нортръп.
— О, да, господин Нортръп — съгласи се дръзкият лакей, — наистина има.
— Можеш да махнеш покривките от масата.
— Вече го направих.
— Все пак лорд и лейди Филдинг може да решат да вечерят по-късно.
— На горния етаж — предсказа О’Мейли с нахална усмивка. Нортръп се наежи и отмина.
— Проклет нахален ирландец! — ядосано промърмори той.
— Надут пуяк! — върна му О’Мейли зад гърба.
Глава двайсет и седма
— Добро утро, милейди — поздрави Рут с лъчезарна усмивка. Виктория се обърна в огромното легло на Джейсън:
— Добро утро. Колко е часът?
— Десет. Да ви донеса ли халата? — попита тя, хвърляйки поглед към разхвърляните дрехи на пода.
Виктория поруменя, но се чувстваше толкова отпусната и изтощена, че не изпита нищо повече от леко смущение от това, че е била заварена в леглото на Джейсън. Бяха правили любов още два пъти, преди да заспят, и още веднъж рано тази сутрин.
— Не се притеснявай, Рут — промърмори Виктория, — искам да поспя още малко.
Когато камериерката излезе, младата жена се обърна по корем и с лека усмивка се сгуши във възглавниците. Хората смятаха Джейсън Филдинг за студен, циничен и недостъпен, спомни си тя и се усмихна. Колко ли изумени щяха да останат, ако знаеха какъв нежен и страстен любовник е в леглото. Или пък може би това изобщо не беше тайна, помисли си тя. Беше виждала с какъв копнеж го гледаха омъжените жени и тъй като не можеха да го имат за съпруг, със сигурност го искаха за любовник.
Като се замисли за това, тя си спомни колко пъти беше чувала името му да се споменава във връзка с някоя красива омъжена жена, чийто съпруг е стар и грозен. Без съмнение в живота си той беше имал много жени преди нея, защото знаеше точно как да я целуне и къде да я докосне, за да накара тялото й да тръпне от желание.
Виктория се опита да прогони тези мисли от главата си. Нямаше значение колко жени бяха познали дивата и първична красота на страстта му, защото отсега нататък той беше неин. Очите й вече се притваряха, когато забеляза плоската черна кутия за бижута на масичката до леглото си. Измъкна ръка изпод копринените чаршафи и се протегна, отваряйки кутията. В нея лежеше великолепна изумрудена огърлица заедно с бележка от Джейсън, която гласеше: „Благодаря ти за незабравимата нощ.“