Виктория смръщи гладкото си чело. Искаше й се да не й беше противоречал, когато се опита да му каже, че го обича. Искаше й се и той й да беше казал същото. А най-вече й се искаше да престане да й подарява бижута всеки път, когато му достави удоволствие. Огърлицата я накара да се почувства особено неприятно, сякаш й беше платил за някаква услуга.
Виктория се стресна и се събуди. Беше почти обяд, а Джейсън й беше казал, че срещата му тази сутрин ще е приключила до тогава. Нетърпелива да го види и да се наслади на усмивката му, тя облече красива бледолилава рокля с широки дълги ръкави, събрани на китките. Едва издържа, докато Рут приготви косата й, разресвайки я до блясък, след което я усука в дебели къдрици, прихванати с бледолилави панделки.
Щом беше готова, тя се втурна по коридора, след което умишлено забави крачка, докато се спускаше по голямото стълбище. Нортръп й се усмихна, когато го попита за Джейсън, а щом мина край О’Мейли, й се стори, че ирландският лакей й намигна. Все още се чудеше дали наистина беше така, когато почука на вратата на кабинета на Джейсън и влезе.
— Добро утро — весело каза тя. — Помислих си, че може би искаш да обядваме заедно.
Той хвърли бегъл поглед към нея:
— Съжалявам, Виктория. Зает съм.
Тя се почувства като досадно дете, което твърдо, но вежливо е било поставено на мястото му, и попита колебливо:
— Джейсън, защо работиш толкова?
— Обичам да работя — равнодушно отвърна съпругът й. Очевидно предпочиташе работата пред нейната компания, осъзна Виктория, тъй като със сигурност не се нуждаеше от парите.
— Съжалявам, че те прекъснах — тихо каза тя. — Повече няма да го правя.
Когато тя излезе, Джейсън понечи да извика след нея, но се отказа и отново седна зад бюрото си. Искаше да обядват заедно, но нямаше да е особено разумно да прекарва твърде много време с нея. Щеше да позволи на Виктория да бъде приятна част от живота му, но не и най-важната. Никога нямаше да позволи на една жена да има такава власт над него.
Виктория се смееше, докато малкият Били размахваше дървената си сабя в полето зад сиропиталището, заповядвайки на едно от другите сирачета да „скача зад борда“. С черна превръзка на здравото си око, жизненото хлапе изглеждаше като очарователен малък пират.
— Мислите ли, че тази превръзка ще му помогне? — попита пасторът, който стоеше до нея.
— Не съм сигурна. Баща ми беше не по-малко учуден от всички останали, когато помогна на онова момченце. Щом окото се оправи, татко започна да се пита дали в такива случаи проблемът не е в очните мускули, които контролират движението, а не в самото око. Ако наистина е така, то тогава, покривайки здравото око, мускулите на другото биха могли да заякнат, щом бъдат принудени да функционират.
— Със съпругата ми се питахме дали няма да ни удостоите с честта да вечеряте с нас след кукления спектакъл на децата. Ако позволите, бих казал, че децата в сиропиталището наистина са много щастливи, че имат такъв щедър и всеотдаен покровител като вас. Смея да твърдя, че благодарение на вашата щедрост няма друго сиропиталище в цяла Англия, където децата да получават по-хубави дрехи или храна.
Виктория се усмихна и понечи да откаже любезната покана, но внезапно промени намерението си и я прие. Изпрати едно от по-големите деца до Уейкфийлд, за да съобщи на Джейсън, че ще вечеря в дома на пастора, след което се облегна на едно дърво, загледана в децата, които играеха на пирати, питайки се как ли ще реагира съпругът й на отсъствието й тази вечер, което се случваше за пръв път.
В действителност нямаше как да разбере дали за него би имало някакво значение. Животът беше станал много странен, много объркващ. Освен бижуто, което й беше дал, тя вече притежаваше смарагдови обици и гривна, подхождащи на огърлицата, диамантени обици и рубинена брошка, както и диамантени игли за коса — по нещо за всяка от петте нощи, в които се любиха.
Той страстно я любеше, а на сутринта й оставяше скъпо бижу, след което напълно я изхвърляше от мислите и от живота си до следващата вечер, когато отново бяха заедно на вечеря и в леглото. В резултат на това странно отношение у Виктория започна да се надига силен гняв към Джейсън.
Може би щеше да понесе отношението му по-лесно, ако той работеше непрекъснато, но не беше така. Намираше време да излиза на езда с Робърт Колингуд, да посещава мировия съдия и да се занимава с куп друга неща. Удостояваше Виктория с компанията си единствено на вечеря и после в леглото. Осъзнаването на факта, че такъв щеше да бъде животът й, отначало я натъжаваше, а после започна да събужда гняв у нея. Днес беше достатъчно ядосана, за да не се прибере вкъщи за вечеря.