Глава двайсет и осма
Виктория замина за Лондон и остана там четири дни, надявайки се, че Джейсън ще я последва. С всеки изминал ден и час се чувстваше все по-самотна. Отиде на опера и посети приятели. Нощем лежеше будна и се чудеше как може един мъж да е толкова нежен през нощта и толкова студен през деня. Не можеше да повярва, че той я използва само да задоволява плътските си желания. Това не беше възможно — особено и след като очевидно толкова се радваше на компанията й по време на вечеря. Той винаги се бавеше с всяко блюдо, шегуваше се с нея и я подтикваше да разговарят на всякакви теми. Веднъж дори й направи комплимент за интелигентността й. Няколко пъти беше искал мнението й по различни въпроси, като например как да подреди мебелите в гостната и дали трябва да пенсионира управителя на имението и да наеме по-млад.
На четвъртата вечер Чарлз я придружи на една пиеса, след което тя се върна в градската къща на Джейсън на Ъпър Брук Стрийт, за да се преоблече за бала, на който беше обещала да отиде същата вечер. На следващата сутрин се връщаше у дома, реши тя със смесица от раздразнение и примирение. Беше готова да отстъпи пред Джейсън и да поднови битката за чувствата му.
Загърната в изключително красиво ефирно бално наметало, обсипано със сребърни пайети, тя влезе в балната зала в компанията на маркиз Дьо Сал и барон Арнов.
Всички глави се извърнаха към тях в мига, в който влязоха, и Виктория отново забеляза особения начин, по който я гледаха хората. Миналата нощ имаше същото неприятно усещане. Не можеше да повярва, че са готови да я порицаят за това, че е в Лондон без съпруга си. Освен това погледите, които й отправяха дамите и господата, не бяха критични. Наблюдаваха я така, сякаш проявяваха разбиране или може би съчувствие.
Каролайн Колингуд пристигна към края на вечерта и Виктория я дръпна настрана с намерението да я попита дали знае защо хората се държат толкова странно. Още преди да й се е удала тази възможност, приятелката й даде отговор на въпроса й.
— Виктория — тревожно я попита тя, — всичко наред ли е? Искам да кажа между теб и лорд Филдинг. Нали не сте се отчуждили вече?
— Отчуждили ли? — повтори озадачено тя. — Това ли си мислят хората? Затова ли ме гледат толкова странно?
— Нищо нередно не правиш — побърза да я увери Каролайн, като хвърли предпазлив поглед наоколо, за да се увери, че верните придружители на Виктория няма да я чуят. — Само дето при тези обстоятелства хората си правят изводи, че вие двамата с лорд Филдинг не сте в добри отношения и че ти си го напуснала.
— Какво! — възмутено прошепна тя. — Защо пък ще си мислят такова нещо? Та и лейди Калипър не е със съпруга си, както и графиня Грейвъртън и…
— И аз не съм със съпруга си — отчаяно я прекъсна другата жена. — Но нали разбираш, никой от тях не е бил женен преди. А твоят съпруг е бил.
— И това има ли някакво значение? — попита Виктория, чудейки се каква ли абсурдна условност е нарушила този път. Обществото си имаше всевъзможни правила за поведение с дълъг списък от изключения, което правеше всичко твърде объркващо. И все пак тя не можеше да повярва, че първите съпруги имат право да правят каквото си искат в обществото, а вторите не.
— Има значение — въздъхна Каролайн, — защото предишната лейди Филдинг разказваше разни ужасни неща за жестокото отношение на съпруга си към нея и някои хора й повярваха. Ти си омъжена от по-малко от две седмици, а сега си тук и не изглеждаш особено щастлива, Виктория, наистина не изглеждаш. Хората, които вярваха на нещата, които разказваше първата жена на лорд Филдинг, сега си ги спомнят и повтарят думите й, сочейки теб като доказателство.
Виктория я гледаше, напълно объркана:
— Никога не съм мислила, че ще го направят. И без това смятах да се прибирам у дома утре сутрин. Ако не беше толкова късно, щях да тръгна още сега.
Каролайн хвана ръката й:
— Ако има нещо, което те тревожи, нещо, което не искаш да обсъждаш, знаеш, че винаги можеш да останеш у дома. Но няма да настоявам.
Виктория поклати глава и побърза да я увери:
— Искам да се прибера у дома утре. Тази вечер не мога нищо да направя.
— Освен да се опиташ да изглеждаш по-щастлива — тъжно каза приятелката й.
Тя си помисли, че това е чудесен съвет, и реши да го последва. През следващите два часа се опита да разговаря с колкото се може повече хора, като всеки път умело вмъкваше името на Джейсън в разговора, представяйки го във възможно най-добра светлина. Когато лорд Армстронг отбеляза пред група приятели, че вече става невъзможно да се удовлетворят арендаторите му, Виктория бързо заяви, че съпругът й е в чудесни взаимоотношения с тях.