Същата тази вечер в семейство Уайтс лорд Бримуърти закачливо обвини Джейсън за това, че лейди Бримуърти наскоро си е купила изключително скъпа сапфирена огърлица. Лорд Филдинг го погледна развеселено, заложи петстотин лири на следващата ръка и след миг ловко лиши лорд Бримуърти от тази сума.
На следващия ден следобед в Хайд Парк, където Джейсън учеше Виктория да управлява новия прекрасен файтон, който й беше купил, една карета рязко спря и три много стари дами се втренчиха в него.
— Невероятно! — каза графиня Дреймор на приятелките си, докато наблюдаваше през монокъла си лорда. — Тя наистина е омъжена за Уейкфийлд! Когато Виктория каза, че съпругът й е „добър и сърдечен“, помислих, че говори за друг човек!
— Той е не само сърдечен, но и смел — разкиска се най-старата дама, докато наблюдаваше как файтонът на двойката опасно се накланя по алеята. — Вече няколко пъти за малко да преобърне файтона!
За Виктория животът се беше превърнал в удоволствие. Нощем Джейсън я любеше и я учеше на любовното изкуство. Той удавяше сетивата й в наслада, събуждаше у нея бурна страст, на каквато никога не беше подозирала, че е способна. Тя го беше научила да вярва и сега той й се отдаваше изцяло — с тяло, сърце и душа. Не се скъпеше за нищо, даваше й всичко — любов, внимание, подаръци.
Той кръсти яхтата си „Виктория“ и я придума да плава с него по Темза. Когато жена му каза, че обича много повече да плава по Темза отколкото през океана, Джейсън нареди да построят нова яхта, специално за нея, обзаведена в бледо-синьо и златно. Тази нечувана екстравагантност накара госпожица Уилбър да сподели завистливо с група приятели:
— Всички тръпнат в напрегнато очакване какво ли ще й купи следващия път Уейкфийлд!
Робърт Колингуд повдигна вежди и се усмихна на завистливата млада дама:
— Може би Темза?
За Джейсън, който до този момент не беше познавал радостта от това да бъдеш обичан и обожаван заради истинската ти същност, а не заради това, което притежаваш, или начина, по който изглеждаш, мирът и спокойствието, които изпитваше, бяха истинска наслада. Нощем той не можеше да се насити на Виктория, а през деня я водеше на пикници и плуваше с нея в потока в Уейкфийлд Парк. Докато работеше, мислеше за нея и се усмихваше. Искаше да положи света в краката й, но Виктория искаше само него и това го изпълваше с дълбока нежност. Той дари цяло състояние за построяването на болница близо до Уейкфийлд — болница „Патрик Сийтън“, след което започна приготовленията за построяването на още една в Портидж, Ню Йорк, също на името на баща й.
Глава трийсет и първа
Беше минал месец от сватбата им, когато Джейсън получи съобщение, че трябва да замине за Портсмут, където един от корабите му току-що беше пристигнал.
Сутринта той целуна Виктория на стълбището на Уейкфийлд Парк толкова страстно, че тя се изчерви, а кочияшът дяволито се подсмихна.
— Толкова ми се иска да не заминаваш — каза тя и притисна лице към гърдите му, обвивайки ръце около кръста му. — Шест дни ми се струват като цяла вечност и ще бъда ужасно самотна без теб.
— Чарлз ще бъде тук да ти прави компания, скъпа — усмихна се той. — Майк Фаръл е съвсем наблизо и можеш да го посетиш. Или пък може отново да отидеш на гости на прабаба си. Ще си бъда у дома в четвъртък навреме за вечеря.
Виктория кимна и се повдигна на пръсти да целуне гладко избръснатата му буза.
През тези шест дни тя упорито се занимаваше с какво ли не, работеше в сиропиталището, надзираваше домакинството в къщата, но времето минаваше мъчително бавно. А нощите й се струваха още по-дълги. Тя прекарваше вечерите с Чарлз, който й гостуваше, но когато той си легнеше, часовникът сякаш спираше.
В нощта преди завръщането на Джейсън тя се разхождаше из стаята си, защото не искаше да си ляга в самотното легло. Влезе в покоите на съпруга си и с усмивка започна да разглежда тежките мебели в тъмни тонове, напълно подходящи за един мъж. Стаята му беше в пълен контраст с нейната спалня, обзаведена във френски стил с ефирни копринени драперии и балдахин в розово и златисто. С любов прокара пръсти по инкрустираните със злато предмети, а после неохотно се върна в стаята си и най-сетне заспа.
Събуди се призори и започна да обмисля каква специална вечеря да приготви за завръщането му.
Вечерта тя седеше в салона, ослушвайки се кога ще пристигне каретата на Джейсън.