Тя незабавно махна с ръка към Виктория:
— Тичай в гостната и да не си показала хубавото си лице тук, докато не те извикам.
— Какво? Бабо, не!
— Хайде! — отвърна херцогинята. — Веднага! Ако Уейкфийлд иска да играем на дуел и праща някого да преговаря за условията, така да бъде! Аз ще съм твой представител и ще съм безпощадна — каза тя и намигна.
Виктория неохотно се подчини и отиде в гостната, но беше твърдо решена, че няма да остави капитан Фаръл да си тръгне, без да е говорила с него. Ако баба й не я извикаше до пет минути, щеше да се върне в салона и да поговори с него.
Само три минути бяха изминали, когато вратите на гостната се отвориха със замах и баба й застана на прага. На лицето й бяха изписани развеселеност, страх и ужас.
— Мила моя — обяви тя, — изглежда, че все пак си поставила Уейкфийлд на колене, макар и неволно.
— Къде е капитан Фаръл? — нетърпеливо попита Виктория. — Не си е тръгнал, пали?
— Не, не, тук е. Разположил се е най-безочливо на дивана ми и очаква освежителните напитки, които бях така щедра да му предложа. Предполагам, че ме мисли за най-безсърдечното същество на земята, защото когато ми съобщи новината си, бях толкова смутена, че му предложих напитка вместо съболезнованията си.
— Бабо! Не разбирам за какво говориш. Джейсън изпратил ли е капитан Фаръл да ме отведе у дома? Затова ли е тук?
— Със сигурност не — повдигна вежди херцогинята. — Чарлз Филдинг го е изпратил, за да ми съобщи скръбната вест за преждевременната ти смърт.
— Какво?
— Удавила си се — поясни старицата. — В реката. Или най-малкото това е сполетяло твоето бяло наметало.
Тя хвърли поглед към Улф:
— Смятат, че този крастав звяр е избягал отново в гората, откъдето е дошъл, преди да го опитомиш. Слугите в Уейкфийлд са в траур. Чарлз е на легло — напълно заслужено, а съпругът ти се е заключил в кабинета си и не пуска никого при себе си.
Виктория едва не се свлече на земята от изумление и ужас. После рязко се обърна.
— Виктория! — извика херцогинята и бързо последва внучката си, която се втурна по коридора и влетя в салона.
— Капитан Фаръл!
Той рязко вдигна глава и се втренчи в нея, сякаш виждаше привидение, после погледът му се стрелна към другия „призрак“, който внезапно спря и оголи зъби срещу него.
— Капитан Фаръл, не съм се удавила — каза Виктория, изненадана от изумения му поглед. — Улф, стига!
Ирландецът се изправи на крака, а изумлението бавно отстъпи пред радостта, а после и на гнева.
— Това някаква шега ли е! — каза той. — Джейсън е обезумял от скръб…
— Капитан Фаръл! — властно прокънтя гласът на херцогинята, която гордо изправи дребната си фигура. — Ще ви бъда благодарна, ако се обръщате както подобава към внучката ми. Тя нямаше представа, че те са мислели, че може да е някъде другаде освен тук, където изрично е казала, че ще бъде.
— Но наметалото…
— Някой ме преследваше — мисля, че беше един от онези бандити, за които ми споменахте, затова хвърлих наметалото върху седлото на коня ми и го изпратих по пътеката край реката, за да заблудя бандита.
Гневът изчезна от лицето на капитана и той поклати глава.
— Този някой, който те е преследвал, е бил О’Мейли. За малко не се е удавил, опитвайки се да те спаси в реката, където забелязал наметалото ти.
Виктория отпусна глава назад и затвори очи. Чувстваше се виновна. После внезапно отвори очи и започна да се суети. Прегърна баба си и припряно заговори:
— Бабо, благодаря ти за всичко. Трябва да тръгвам. Отивам у дома…
— Не и без мен, без мен няма да тръгнеш! На първо място за нищо на света не бих пропуснала това завръщане. Не съм се вълнувала толкова от… всъщност няма значение…
— Можеш да ме последваш с каретата — каза Виктория, — но аз ще яздя, на кон ще стигна по-бързо.
— Ще пътуваш в каретата с мен — заповяда й херцогинята. — Предполагам не ти е хрумвало, че когато мъжът ти се съвземе от внезапната радост, може да реагира точно като невъзпитания си пратеник преди малко. — Тя хвърли бегъл поглед към капитана, преди да продължи: — Само че доста по-грубо. Накратко, мило дете, след като те целуне, което вярвам, че ще направи, най-вероятно ще поиска да те убие, защото ще реши, че си му изиграла жестока шега. Затова ще бъда наблизо, за да ти се притека на помощ. — Нортън — извика тя и тропна повелително с бастуна по пода. — Веднага да впрегнат конете ми!
Тя се обърна към капитан Фаръл и царствено заяви:
— Можете да пътувате с нас в каретата. — След което мигновено развали впечатлението, че великодушно е простила грубото му поведение, добавяйки: — За да мога да ви държа под око. Няма да рискувам да известите Уейкфийлд за пристигането ни, за да ни посрещне обезумял на прага.