Докато прислужницата оправяше леглото и подреждаше безупречно чистата стая, Виктория седна пред тоалетната масичка и среса косата си.
— Готова съм — каза тя и стана. Очите й блестяха, изпълнени с надежда и очакване, а страните й розовееха от цветущо здраве. — Би ли ми казала къде да намеря… негово сиятелство?
Краката й потъваха в дебелия червен килим. Виктория следваше Рут, която я преведе през мраморното стълбище и фоайето и се насочи към двамата лакей, които стояха отстрани на двойната богато гравирана махагонова врата. Преди Виктория да успее да си поеме дъх, те безшумно отвориха вратата и тя се озова в салон около трийсет метра дълъг, в средата на който стоеше дълга махагонова маса, а над нея висяха три огромни кристални полилея. В първия момент младото момиче си помисли, че салонът е празен. Погледът му се плъзна по високите, украсени със злато и тапицирани с кадифе облегалки на столовете, подредени от двете страни на масата. И тогава чу шумоленето на хартия, което дойде от близкия край на масата. Не можеше да види седящия в стола, затова бавно го заобиколи и спря до него.
— Добро утро — тихо поздрави момичето.
Чарлз обърна глава и я погледна. Лицето му бе бледо.
— Всемогъщи Боже! — възкликна той и бавно се изправи. Очите му се впиха в екзотичната млада красавица, застанала пред него. Той видя отново Катрин. Колко добре и с колко любов бе запомнил това невероятно красиво и изтънчено лице с извити вежди и гъсти мигли, обрамчили големите очи с цвят на сапфири. Позна нежната усмихната уста, красивия нос и малката трапчинка на упоритата брадичка, и възхитителната медна коса, която се спускаше по раменете като разпенен водопад.
Чарлз се облегна на стола и протегна разтрепераната си ръка към момичето.
— Катрин… — прошепна той.
Неуверена, Виктория пое ръката му. Той здраво стисна нейната.
— Катрин… — отново прошепна херцогът и момичето видя сълзи в очите му.
— Майка ми се казваше Катрин — тихо каза Виктория. Ръката му стискаше толкова силно нейната, че започна да й причинява болка.
— Да — прошепна той. След това прочисти гърлото си и гласът му стана по-силен: — Да, разбира се. — Чарлз тръсна глава. Девойката забеляза, че той е удивително висок и много слаб, с лешниково-кафяви очи, които старателно изучаваха лицето й. — Е — бързо добави херцогът, — вие сте дъщерята на Катрин.
Виктория кимна, без да е много сигурна как трябва да разбира думите му.
— Казвам се Виктория.
Странна нежност проблесна в очите му.
— А аз съм Чарлз Виктор Филдинг.
— А… разбирам.
— Не — поправи я той. — Не разбирате. — Херцогът се усмихна. Нежна усмивка, която стопи десетилетия от възрастта му. — Изобщо не разбирате. — И след това неочаквано я прегърна силно. — Добре дошла у дома, скъпа — каза той със силно развълнуван глас, потупа я по гърба и отново я притисна към себе си. — Добре дошла. — И Виктория си помисли, че може би наистина си е у дома.
Херцогът я пусна, усмихна се стеснително и й предложи стол.
— Сигурно умираш от глад. О’Мейли! — извика той лакея, застанал до бюфет, на който бяха подредени множество покрити сребърни блюда. — И двамата сме прегладнели.
— Да, ваше сиятелство — отвърна лакеят, обърна се и започна да пълни две големи чинии.
— Искам да се извиня, че когато пристигна, не те чакаше карета — обърна се Чарлз към Виктория. — Не съм допускал, че може да пристигнеш по-рано. Казаха ми, че параходите от Америка обикновено закъсняват. Как мина пътуването ти? — Лакеят постави пред момичето чиния, пълна с яйца, картофи, бъбреци, шунка и хрупкави френски кифлички.
Виктория погледна подредените до чинията златни прибори и мислено благодари на майка си, че ги бе научила със сестра й да си служат с тях.
— Много приятно — отвърна тя с усмивка и добави срамежливо: — ваше сиятелство.
— Мили Боже! — възкликна херцогът и се засмя. — Не мисля, че имаме нужда от официални обръщения. Ако ги спазваме, ще трябва да се обръщам към теб с графиня Лангстън или лейди Виктория. Това не би ми допаднало. Бих предпочел да се обръщаш към мен с чичо Чарлз, а аз към теб — с Виктория. Какво ще кажеш?
Топлотата му събуждаше у младото момиче привързаност, която пускаше дълбоки корени в сърцето й.
— С удоволствие. Никога няма да се науча да се обръщам на графиня Лангстън, която и да е тя. Лейди Виктория също не ми допада особено.
Чарлз я погледна странно и остави кърпичката си в скута.