— Вие!? — задави се тя при вида на високия отблъскващ мъж, подпрял се на вратата и скръстил ръце на гърдите си. Ядосана на себе си, че е позволила да види уплахата й, Виктория гордо вдигна глава:
— Някой е трябвало да ви научи да чукате, преди да влезете в стая.
— Да чукам? — повтори той с подигравка. — Когато вратата е отворена? — Погледна отворения сандък и вдигна вежди. — Заминавате ли?
— Очевидно — отвърна Виктория.
— Защо?
— Защо? — смаяно повтори тя. — Защото не съм хленчеща малка просякиня и за ваша информация мразя да бъда в тежест на когото и да било.
Вместо да се почувства гузен, той като че се развесели.
— Никой ли не ви е учил да не подслушвате?
— Не съм подслушвала — сопна се Виктория. — Казахте го толкова високо, че сигурно са ви чули чак в Лондон.
— Къде смятате да отидете? — попита той.
— Това не е ваша работа.
— Отговорете ми! — отсече Джейсън. Изведнъж стана студен и властен.
Виктория го изгледа възмутено. Облегнатият на вратата мъж изглеждаше опасен и непобедим. Раменете и гърдите му бяха широки. Навитите ръкави на бялата му риза разкриваха загорели ръце с добре развити мускули, в чиято сила вече се бе уверила, когато вчера я носеше по стълбите. Освен това той имаше противен характер и съдейки по безжалостния му поглед, в момента обмисляше как да изтръгне отговора от нея. Вместо да му достави това удоволствие, младото момиче студено отвърна:
— Имам малко пари. Ще намеря къде да остана в селото.
— Така ли? — саркастично попита той. — А как ще живеете, когато „малкото пари“ свършат?
— Ще работя! — осведоми го тя. Тъмните му вежди се вдигнаха.
— Каква оригинална идея! Жена, която иска да работи. Кажете ми каква работа можете да вършите? — Въпросът му прозвуча като удар от камшик. — Можете ли да орете?
— Не…
— Можете ли да забиете пирон?
— Не.
— Можете ли да издоите крава?
— Не.
— В такъв случай сте безполезна за себе си и за когото и да е друг, нали? — безмилостно заключи той.
— Разбира се, че не съм безполезна! — възнегодува момичето. — Мога да правя много неща. Мога да шия, да готвя, да…
— Накарате цялото село да говори какви чудовища са семейство Филдинг за това, че са ви прогонили. Забравете — арогантно заяви той. — Няма да ви позволя да заминете.
— Не си спомням да съм искала разрешението ви — предизвикателно отвърна Виктория.
Сварен неподготвен, Джейсън я изгледа студено. Зрели мъже рядко се осмеляваха да го предизвикват, а това момиченце си позволяваше да прави именно това. Ако раздразнението му не беше по-голямо от изненадата, щеше да я поздрави за смелостта. Милордът безмилостно отвърна:
— Щом имате такова желание да изкарвате прехраната си, в което се съмнявам, можете да го направите и тук.
— Много съжалявам — предизвикателно отвърна хубавицата, — но няма да стане.
— Защо?
— Защото просто не мога да си представя как се кланям, треперя и заеквам от страх всеки път, когато минете покрай мен, както се очаква от слугите ви. Бедният човек с болния зъб едва не припадна тази сутрин, когато вие…
— Кой? — попита Джейсън. Гневът му се замени от изумление.
— Господин О’Мейли.
— Кой е господин О’Мейли, по дяволите? — процеди милордът, овладявайки гнева си.
Виктория смаяно го изгледа:
— Дори не знаете името му! О’Мейли е човекът, който отиде да ви поръча закуската, а страната му бе толкова подута…
— Чарлз иска да останете тук, значи оставате — заяви Джейсън. — Ако смятате да си тръгнете въпреки заповедите ми, предупреждавам ви да не го правите. Ще ми отворите работа да тръгна след вас, а онова, което ще стане, когато ви намеря, няма да ви хареса. Повярвайте ми.
— Не се страхувам от вас или от заплахите ви — гордо излъга Виктория, докато бързо прехвърляше наум алтернативите. Не искаше да обиди Чарлз, като си тръгне, но гордостта не и позволяваше да остане като „просякиня“ в дома на Джейсън. Без да обръща внимание на заплашителния блясък в зелените му очи, тя каза:
— Ще остана, но смятам да заработя храната и нощувката си.
— Добре — отсече той с чувството, че някак си тя бе излязла победител. Обърна се да си тръгне, но деловият й тон го спря.
— Мога ли да попитам каква ще бъде надницата ми?
Милордът си пое дълбоко дъх:
— Да не се опитвате да ме ядосате?
— Ни най-малко. Просто искам да знам каква ще бъде надницата ми, за да направя план за деня, в който…
Тя млъкна, когато Джейсън бързо се отдалечи от стаята й.
Чичо Чарлз изпрати съобщение, че я чака за обяд. Времето, прекарано с него, се оказа много приятно, особено след като Джейсън го нямаше. Но денят се точеше бавно и Виктория реши да се поразходи. Икономът я видя да слиза по стълбите и й отвори вратата. Момичето искаше да му покаже, че не пази лош спомен от вчера, и му се усмихна приятелски.