Кучето не бе много по-дружелюбно от господаря си. То отказа да се приближи и продължи да я гледа заплашително. Момичето въздъхна, остави чинията на земята и си тръгна.
Един градинар я упъти къде е краварникът и не след дълго Виктория влезе в безупречно чистия обор. Веднага усети миризма на сено. Неуверено мина покрай десетина крави, които вдигнаха глави към нея и я изгледаха с големите си влажни кафяви очи. Стигна една, до която имаше стол, а на стената беше закачена кофа. Виктория спря пред нея и реши, че най-вероятно трябва да бъде издоена.
— Добро утро — поздрави тя кравата и успокоително я погали по главата, събирайки в същото време кураж. Сега, когато трябваше да издои кравата, Виктория съвсем не беше сигурна как да го направи. За да спечели време, тя я заобиколи и махна няколко сламки от опашката й. След това неохотно взе стола и постави кофата под вимето. Седна, бавно нави ръкавите на роклята си и оправи полата. Тъй като не знаеше, че не е сама, тя погали хълбока на кравата и си пое дълбоко дъх.
— С теб мога да бъда напълно откровена — призна тя на животното. — Истината е, че никога не съм доила крава.
Кротко направеното признание спря Джейсън точно пред входа на обора. Очите му развеселено просветнаха. Седнала на стола за доене, разпростряла полата на роклята си, сякаш бе седнала на трон, госпожица Виктория Сийтън представляваше доста трогателна картина. Съсредоточена върху предстоящата задача, тя леко бе наклонила глава на една страна, което му предоставяше възможност да разгледа патрицианския й профил с изящна скула и малък деликатен нос. Светлината от прозореца падаше върху косата й и я превръщаше в червено-златен водопад, разпилян по раменете й. Дългите извити мигли хвърляха сянка върху гладките й бузи. Прехапала долната си устна, Виктория се пресегна да премести кофата малко по-напред.
Движението привлече вниманието на Джейсън към гърдите й, които подканващо се надигнаха. Следващите й думи обаче го накараха да се засмее.
— Това — каза тя на кравата смутено и протегна ръце напред — ще бъде точно толкова смущаващо за мен, колкото и за теб.
Виктория докосна мекото виме на кравата и отдръпна ръка. След това опита отново. Стисна два пъти, бързо след това се наведе и с надежда погледна в кофата. Вътре нямаше и капка мляко.
— Моля те, моля те, не ми създавай толкова трудности — примоли се момичето на кравата.
Направи още два опита, но отново без резултат. Третия път отчаянието я накара да стисне много силно и кравата извърна глава, и я изгледа укорително.
— Аз върша моята част от работата — отвърна Виктория и я погледна в отговор, — а ти свърши твоята!
Развеселен мъжки глас, който дойде откъм гърба й, я предупреди:
— Ще й пресечеш млякото, ако я гледаш така!
Виктория подскочи и рязко се извъртя на стола, а косата й се разпиля върху лявото й рамо.
— Вие! — възкликна тя и се изчерви при мисълта за сцената, на която бе станал свидетел. — Защо винаги се промъквате безшумно зад хората? Можете поне да…
— Почукам? — предположи той и очите му проблеснаха закачливо. Джейсън вдигна ръка и два пъти почука по дървената греда. — Винаги ли говорите с животните? — попита той.
Виктория не беше в настроение да й се подиграват, а по блясъка в очите му разбра, че той прави точно това. С цялата гордост, която можа да събере, тя стана, приглади роклята си и се опита да мине покрай него, но той здраво я хвана за ръката:
— Няма ли да довършите доенето?
— Вече видяхте, че не мога.
— Защо?
Виктория вдигна глава и го погледна право в очите:
— Защото не знам как.
— Искате ли да се научите?
— Не — отвърна тя ядосана и оскърбена. — А сега ви моля да ме пуснете… — Дръпна ръката си, без да дочака отговора му. — Ще се опитам да намеря друг начин да заработя издръжката си.
Виктория усети как той я проследи с поглед, докато тя излизаше от краварника, но когато се приближи към къщата, мислите й се насочиха към Уили. Тя видя кучето да се спотайва в гората и да я наблюдава. По гърба й пробяга студена тръпка.
Джейсън я изпрати с очи. След това прогони спомена за доячката с ангелско лице и огряна от слънцето медно-червена коса и се върна към работата, която бе изоставил, когато Нортръп влезе в кабинета му, за да го информира, че госпожица Сийтън е отишла да дои кравите.
Маркизът седна пред бюрото си и погледна секретаря си:
— Докъде бяхме стигнали, Бенджамин?
— Диктувахте ми писмо до вашия човек в Делхи, милорд.
След като не успя да издои кравата. Виктория намери градинаря, който я бе упътил към краварника. Тя отиде при плешивия мъж, който като че бе старши на останалите, и го попита дали може да им помогне при засаждането на луковиците, които подреждаха в големите кръгли саксии в двора пред къщата.