Джейсън успя да продиктува два реда, когато пред вратата му настъпи оживление и главният готвач тромаво влезе в кабинета, последван от Нортръп, който се опитваше да застане пред французина.
— Или тя си отива, или аз! — гръмовито заяви Андре и застана до бюрото на господаря. — Няма да пусна тази червенокоса слугиня в кухнята си!
Със заплашително спокойствие милордът остави перото и погледна към почервенялото лице на главния готвач.
— Какво казахте?
— Казах, че не позволявам…
— Вън — тихо изрече Джейсън. Кръглото лице на главния готвач пребледня.
— Oui — бързо отвърна французинът и отстъпи назад. — Ще се върна в кухнята…
— Вън от къщата ми — безмилостно заяви Джейсън. — И от имението ми! Веднага!
След това негова светлост скочи на крака, мина покрай обления в пот готвач и тръгна към кухнята.
Всички в кухнята подскочиха и се обърнаха при сърдитите му думи.
— Кой от вас може да готви? — попита той. Виктория реши, че главният готвач е напуснал заради нея. Ужасена, понечи да излезе напред, но заплашителният поглед на Джейсън я накара да се спре. Той огледа останалите. — Да не искате да ми кажете, че никой не може да готви?
Госпожа Крейдък се поколеба и пристъпи пред другите:
— Аз мога, милорд. Той кимна отсечено.
— Добре. Ти си главната готвачка.
За в бъдеще разреждайте тези гъсти френски сосове, които бях принуден да ям. — Обърна ледения си поглед към Виктория. — Вие — нареди й — стойте далеч от обора и оставете градинарството на градинарите и готвенето на готвачите.
След това си тръгна. Слугите се обърнаха към Виктория. На лицата им бе изписана смесица от ужас и срамежлива благодарност. Твърде засрамена от неприятностите, които бе създала, за да срещне погледите им, тя сведе глава и започна да бърка сместа за господин О’Мейли.
— Да се захващаме за работа — бодро изрече госпожа Крейдък. — Трябва да докажем на негова светлост, че можем да се справим прекрасно и без Андре да ни удря плесници, и да ни пляска през ръцете.
Виктория вдигна глава. Тя смутено погледна госпожа Крейдък.
— Той е избухлив тиранин — потвърди жената. — Дълбоко сме ви благодарни, че се отървахме от него.
Като се изключи денят, в който загинаха родителите й, Виктория не си спомняше друг по-ужасен от днешния. Взе купата с лапата, която баща й я бе научил да прави, и излезе.
Тъй като не успя да намери О’Мейли, тръгна да търси Нортръп, който точно в този момент излизаше от стая, по чиито стени бяха подредени множество книги. През открехнатите врати тя забеляза Джейсън, седнал зад бюрото си с писмо в ръка, да говори на мъж с очила, който седеше срещу него.
— Господин Нортръп — тихо каза момичето и му подаде купата. — Бихте ли дали това на господин О’Мейли? Кажете му да налага зъба си и да я дъвче по няколко пъти на ден. Ще намали болката и отока.
Вниманието на Джейсън отново бе отвлечено от гласове пред вратата на кабинета му. Той хвърли на бюрото си листа, който четеше. След това отиде до вратата и я отвори. Без да знае, че Виктория, се качва по стълбите, той попита Нортръп:
— Този път какво е направила?
— Тя… тя е направила това за зъба на О’Мейли, милорд — отвърна с разтреперан глас икономът и вдигна объркан поглед към момичето.
Джейсън проследи погледа му и присви очи към стройната й фигура, облечена в черно.
— Виктория — извика той след нея.
Момичето се обърна и се приготви да чуе остри думи, но милордът проговори със спокоен, сдържан тон:
— Вече не носете черно. Не го харесвам.
— Много съжалявам, че дрехите ми ви дразнят — тихо отвърна тя с гордост, — но скърбя за родителите си.
Той се смръщи, но не отвърна нищо, докато Виктория не се скри от погледа му. След това се обърна към Нортръп:
— Изпрати някого в Лондон да й купи свестни дрехи и изхвърли тези черни дрипи.
Когато Чарлз слезе за обяд, тя унило седна на стола вляво от него.
— Мили Боже! Дете, какво е станало? Бледа си като призрак.
Виктория сподели неволите си от сутринта, които Чарлз изслуша, като едва сдържаше усмивката си.
— Отлично, отлично! — възкликна, когато тя свърши, и за нейна изненада започна да се смее. — Объркай живота на Джейсън, скъпа моя! Той има нужда точно от това. Може да е студен и груб, но това е само фасада… признавам, че е доста здрава, но подходящата жена може да мине през нея и да открие нежността в него. Когато успее, Джейсън ще я направи много щастлива. Той е много великодушен човек… — Херцогът вдигна вежди и остави мисълта си недовършена. Виктория неспокойно се раздвижи под настоятелния му поглед, питайки се дали Чарлз не таи надежда, че тя е тази жена.