Чарлз с радост си представи внука, с който щяха да го дарят, щом се оженеха. След толкова години на отчаяние и самота двамата с Катрин все пак щяха да имат внуци. Вярно, че в момента Джейсън и Виктория не се разбираха толкова добре, но това щеше да се оправи. Джейсън бе препатил и огорчен човек. Но момичето бе наследило смелостта, нежността и огъня на Катрин. А Катрин бе променила живота на Чарлз. Беше му показала какво означава любовта. И загубата. Мислите на стария херцог се върнаха към събитията, довели до онази паметна вечер…
Когато навърши двайсет и две, Чарлз си бе извоювал репутацията на развратник и комарджия. Той нямаше отговорности, задръжки и абсолютно никакви перспективи, тъй като по-големият му брат тъкмо бе наследил херцогската титла и всичко, което се полагаше с нея — всичко, с изключение на парите. Парите никога не стигаха, понеже от четиристотин години мъжете от рода Филдинг проявяваха силна склонност към скъпите пороци. Всъщност Чарлз не беше по-лош от баща си или дядо си. По-малкият му брат бе единственият мъж в рода Филдинг, който прояви желание да се пребори с изкушенията, но го направи с типичната за Филдингови пресиленост и в резултат замина като мисионер за Индия.
Приблизително по същото време метресата на Чарлз съобщи, че е бременна. Той й предложи пари, но не и брак. Тя се разрида, вика, но напразно. Най-накрая го напусна вбесена. Седмица след като Джейсън се роди, тя се върна в квартирата на Чарлз, безцеремонно му остави детето и изчезна. Той нямаше желание да се обременява с дете, но не можеше и да го остави в сиропиталище. Тогава, в момент на божествено вдъхновение, му хрумна идеята да даде детето на по-малкия си брат и грозната му жена, които се канеха да заминават за Индия, за да „обърнат езичниците“.
Без капка колебание даде детето на двамата богобоязливи, бездетни, религиозни фанатици — заедно с едва ли не последното пени, което имаше за издръжка на Джейсън — и си изми ръцете.
До онзи момент успяваше да се издържа доста прилично от хазарта, но капризният късмет, който винаги беше с него, най-накрая му изневери. Когато навърши трийсет и две, трябваше да се изправи пред факта, че с доходите от хазарта вече не може да поддържа стандарта на живот, който подобава на човек с неговия произход. Проблемът му бе типичен за повечето безпарични по-малки синове на големи благороднически родове и Чарлз набързо го разреши. Той реши да размени знатното име на семейството си за тлъста зестра. С безгрижна небрежност предложи брак на дъщерята на заможен търговец, която беше млада, добре осигурена, относително хубава и не особено интелигентна.
Младата дама и баща й охотно приеха предложението, а по-големият брат на Чарлз, херцогът, дори се съгласи да даде прием, за да отпразнува предстоящата сватба.
Точно на това щастливо събитие Чарлз отново се срещна с далечната си братовчедка Катрин Лангстън, осемнайсетгодишната внучка на херцогиня Клермонт. За последен път я бе видял по време на едно от редките си посещения на брат си в Уейкфийлд. Тогава Катрин бе десетгодишна и гостуваше за ваканцията в съседно имение. През двете седмици на престоя му тя го бе следвала буквално навсякъде, а големите й сини очи го гледаха с обожание. Докато яздеха конете си, Чарлз все повече попадаше в плен на чара й.
Сега Катрин се бе превърнала в поразително красива жена и Чарлз не можеше да откъсне очи от нея.
Тиха, сякаш безплътна, тя стоеше настрани от другите. Като си придаде отегчен и безразличен вид, той се вгледа в изваяната й фигура, безупречните черти и великолепната червено-руса коса. След това се приближи към нея с чаша вино, постави ръка на парапета и дръзко и открито даде израз на възхищението си от красотата й. Очакваше да се възмути от откровеността му, но тя не го направи. Не се изчерви, нито пък засрамено отвърна лице. Просто наклони глава, като че го чакаше да довърши.
— Здравей, Катрин — каза най-сетне Чарлз.
— Здравей, Чарлз — отвърна тя. Нежният й глас бе спокоен и невъзмутим.
— И ти ли като мен намираш приема за непоносимо скучен? — попита той, изненадан от самообладанието й.
Вместо да измърмори, че приемът е прекрасен, Катрин го бе погледнала със смущаващо сините си очи и бе отвърнала:
— Подходяща прелюдия за брак, който се основава единствено на безсърдечни финансови причини и на нищо друго.
Прямотата й го удиви, както и странният обвинителен поглед, помрачил сините й очи, преди да се обърне и да си тръгне. Без да се замисля, Чарлз се пресегна, за да я спре. Допирът на голата й ръка до неговата предизвика електрически ток в тялото му. Ток, който Катрин също трябва да бе изпитала, защото се вцепени. Чарлз я поведе навън към терасата. Той се обърна към нея на лунната светлина и тъй като обвиненията й бяха силни, каза сурово: