— Много е арогантно от твоя страна да смяташ, че единствената причина да се оженя за Амилия са парите. Хората имат и други причини да се оженят.
Смущаващите й сини очи отново се взряха в неговите.
— Не и хората като нас — спокойно възрази. — Ние се женим, за да увеличим семейното си богатство, властта или за да подобрим социалното си положение. В твоя случай се жениш, за да увеличиш състоянието си.
Чарлз разменяше аристократичния си произход за пари и въпреки че това бе общоприета практика, думите й го накараха да се почувства низко.
— Ами ти? — отвърна той. — Ще се омъжиш ли за някого поради друга причина?
— Не — тихо отвърна Катрин. — Няма. Ще се омъжа, защото обичам и съм обичана. Няма да се задоволя с брак като този на родителите ми. Искам от живота повече от това и искам да дам повече.
Спокойно изречените думи бяха изпълнени с толкова много обвинение, че няколко секунди Чарлз просто я гледаше, преди да събере сили да каже:
— Нейна светлост баба ти няма да е доволна, ако се омъжиш по любов, а не по сметка, скъпа моя. Говори се, че иска съюз със семейство Уинстън и че ти ще й го осигуриш.
Катрин за пръв път се усмихна. Това беше пленителна усмивка, която озари лицето й и разтопи сърцето му.
— Заради това с баба ми отдавна сме в обтегнати отношения, но също като нея и аз съм решена да се наложа.
Беше толкова красива, толкова непокварена, толкова невинна, че стената от цинизъм, която обграждаше Чарлз от трийсет години, започна да се пропуква и изведнъж се срина, оставяйки го самотен и празен. Без да си дава сметка какво прави, той вдигна ръка и благоговейно прокара пръст по страната на Катрин.
— Надявам се мъжът, когато обичаш, да е достоен за теб — нежно изрече.
В продължение на един безкраен миг Катрин изучаваше чертите му, като че можеше да прозре зад тях и да надзърне в уморената му и обезверена душа.
— Мисля — тихо отвърна тя, — че въпросът е дали аз ще съм достойна за него. Той отчаяно се нуждае от мен, въпреки че едва сега започва да го разбира.
Миг по-късно осъзна смисъла на думите й и се чу да изрича името й с внезапния трескав копнеж на човек, който току-що е открил онова, което несъзнателно е търсил през целия си живот — жена, която да го обича заради самия него, заради онова, което е, заради онова, което може и иска да бъде. А Катрин нямаше друга причина да го желае или да го обича. Произходът й беше аристократичен като неговия. Връзките й бяха много по-добри, а състоянието й — далеч по-голямо.
Чарлз се загледа след нея, опитвайки се да отхвърли чувствата, които бушуваха в него. „Това е лудост“ — каза си той тогава. Едва я познаваше. Той не беше такъв глупак да вярва, че хората могат да се влюбят от пръв поглед. До този момент дори не вярваше в любовта. Но сега повярва, защото желаеше тази красива и интелигентна идеалистка. За пръв път в живота си бе намерил нещо рядко, изтънчено и непокварено и бе решен да запази това момиче такова — да се ожени за него и да го обича, да го предпази от цинизма, който като че бе разял тяхната класа.
Развалянето на годежа с Амилия изобщо не смущаваше съвестта му, тъй като Чарлз не хранеше никакви илюзии относно причината, поради която тя се съгласи да се омъжи за него. Той знаеше, че тя го харесва, но Амилия се омъжваше за него, защото баща й искаше да се сроди с аристокрацията.
В продължение на две благословени, божествени седмици Чарлз и Катрин успяха да опазят разцъфтяващата си любов в тайна. Две седмици на откраднати мигове насаме, на тихи разходки из природата, на споделено веселие и мечти за бъдещето.
В края на тези две седмици Чарлз вече не можеше да отлага срещата с вдовстващата херцогиня Клермонт. Той искаше да се ожени за Катрин.
Бе подготвен за отказа на херцогинята. Въпреки че семейството му бе старо и благородно, той бе по-малък син. И все пак такива бракове често се сключваха. Чарлз очакваше херцогинята разгорещено да спори, след което да капитулира, защото Катрин също искаше да се омъжи за него. Но не беше очаквал херцогинята да бъде едва ли не обезумяла от гняв или да го нарече „безпътен опортюнист“ и „продажен развратен дегенерат“. Не беше очаквал да наругае предците му и поведението му, нито пък да нарече предтечите му „безотговорни ненормалници“.
Но преди всичко не беше очаквал херцогинята да се закълне, че ако Катрин се омъжи за него, ще я лиши от наследство и ще я остави без пукнато пени. Такива неща просто не се правеха. Но когато същия ден напусна къщата на херцогинята, Чарлз знаеше, че тази жена ще изпълни заканата си. Той се върна в квартирата си и прекара нощта обземан ту от пристъпи на гняв, ту на отчаяние. На сутринта вече знаеше, че не може да се ожени за Катрин. Въпреки че искаше да направи опит да изкарва честно хляба си, нямаше да понесе да види красивата и горда Катрин да бъде унижена заради него. Нямаше да допусне да бъде прогонена от семейството си и отбягвана от обществото.