Дори и да смяташе, че ще успее да й се реваншира за немилостта, в която щеше да изпадне, Чарлз никога нямаше да допусне тя да стане обикновена домакиня. Катрин беше млада и влюбена в него идеалистка, но също така бе свикнала да носи хубави рокли и слуги да изпълняват всяка нейна прищявка. Ако му се наложеше да работи за насъщния, тя нямаше да може да си позволи такива неща. Катрин никога не бе мила чиниите или пода, нито пък бе гладила и той не искаше да я види да стига дотам само защото е имала глупостта да се влюби в него.
Когато на следващия ден най-сетне събра смелост за кратка тайна среша с нея, Чарлз й съобщи решението си. Девойката заяви, че удобствата не означават нищо за нея. Умоляваше го да я заведе в Америка, където всеки може да живее прилично, стига да иска да работи.
Неспособен да понесе сълзите й и собствените си терзания, Чарлз грубо й каза, че идеите й са глупави и никога няма да издържи на живота в Америка. Тя го погледна, сякаш й призна, че не е способен да си изкарва прехраната с труд, и след това го обвини, че иска не нея, а зестрата й — точно както баба й бе казала.
Обвиненията й прободоха като кинжал сърцето на Чарлз, който безкористно жертваше собственото си щастие заради Катрин.
— Вярвай в това, щом така искаш — отсече той и се застави да се отвърне от нея, преди да отстъпи да избяга с нея още същия ден. Чарлз тръгна към вратата, но не можа да понесе мисълта, че тя ще остане с убеждението, че е искал само парите й. — Катрин — каза той, без да спира, — умолявам те да не мислиш така за мен.
— Няма — промълви тя. Нито пък мислеше, че той ще сложи край на мъчителния им копнеж, като още следващата седмица се ожени за Амилия. Но Чарлз направи точно това. Това бе първата му напълно себеотрицателна постъпка в живота.
Заедно с баба си Катрин присъства на сватбата. Чарлз никога нямаше да забрави погледа й, докато той се вричаше във вярност на друга жена.
Два месеца по-късно тя се омъжи за ирландски лекар и замина с него за Америка. Той знаеше, че тя го направи, защото беше сърдита на баба си и защото не можеше да понесе да остане в Англия близо до него и съпругата му. И за да му докаже, че любовта й към него щеше да издържи на всичко — включително и на живота в Америка.
Същата година по-големият брат на Чарлз бе убит в глупав пиянски дуел и той наследи херцогството. Не наследи голяма сума пари с титлата, но тази, която притежаваше, щеше да стигне, за да може Катрин да живее в скромен лукс. Но Катрин я нямаше. Той не беше повярвал, че любовта й е толкова силна, че да преодолее няколко пречки. Чарлз не се интересуваше от парите, които бе наследил. Той вече не се интересуваше от нищо.
Не след дълго по-малкият му брат, мисионерът, почина в Индия, а шестнайсет години по-късно Амилия също почина.
В нощта на погребението на жена си Чарлз се напи до безпаметност, както често правеше тогава, но именно в тази вечер, докато седеше в потискащата самота на къщата си, му мина една мисъл: скоро и той щеше да умре. И тогава херцогските имения завинаги щяха да се изплъзнат от ръцете на семейство Филдинг. Защото Чарлз нямаше наследник.
В продължение на шестнайсет години бе живял в странна забрава, но в онази съдбовна вечер, докато разсъждаваше върху безсмисления си живот, нещо започна да се заражда в него. В началото бе просто смътно безпокойство, след това стана отвращение, после прерасна в негодувание и накрая бавно се превърна в гняв. Беше загубил Катрин, беше загубил шестнайсет години от живота си. Беше понасял една глупава жена, брак без любов и щеше да умре, без да остави наследник. За пръв път от четиристотин години херцогската титла бе застрашена да излезе от рода Филдинг и изведнъж Чарлз осъзна, че е решен да не я пропилее, както бе пропилял живота си.
Истина е, че семейство Филдинг не бяха особено почтено или благородно семейство, но по Божията воля титлата беше тяхна и той бе решен да я запази.
А за целта му трябваше наследник, което означаваше, че трябваше да се ожени повторно. След всичките похождения мисълта да легне е жена и да стане баща на наследник бе по-скоро уморителна, отколкото възбуждаща. Той се замисли за всички хубави жени, с които бе преспивал преди толкова години — за хубавата френска балерина, която му бе родила незаконен син…