Радостта го накара да скочи на крака. Нямаше нужда да се жени повторно, защото вече имаше наследник! Имаше Джейсън! Чарлз не беше сигурен дали законите на наследствеността позволяват да предаде херцогската титла на незаконен син, но за него това нямаше значение. Джейсън бе Филдинг и малцината, които знаеха за съществуването му, искрено вярваха, че той е законен син на по-малкия брат на Чарлз. Освен това старият крал Чарлз бе наградил с херцогска титла трима от незаконните си синове и сега той Чарлз Филдинг, херцог Атъртън, щеше да последва примера му.
На следващия ден нае хора да извършат проучване. Минаха две дълги години, преди един от тях да изпрати на херцога доклад с по-точна информация. От снахата на Чарлз нямаше и следа, но Джейсън бе открит в Делхи, където бе натрупал състояние от търговия и корабен транспорт. Докладът започваше с настоящия адрес на Джейсън и свършваше с цялата информация, която агентът бе открил за миналото му.
Радостта и гордостта на Чарлз от финансовия успех на сина му бързо преминаха и се превърнаха в ужас и ярост, когато прочете как снаха му се бе отнесла с невинното дете, което й бе поверил. Когато свърши да чете, херцогът бе обзет от ярост.
Решен да направи Джейсън свой законен наследник, Чарлз му изпрати писмо, в което го молеше да се върне в Англия, за да може официално да го признае за такъв.
Когато Джейсън не отговори, Чарлз замина за Делхи. Изпълнен с дълбоко разкаяние и решителност, той отиде във великолепния дом на Джейсън. При първата им среща имаше възможност лично да се увери в онова, което бе описано в доклада: синът му се бе оженил, бе станал баща на момченце и живееше като крал. Освен това ясно заяви, че не желае да има нищо общо нито с Чарлз, нито с наследството, което херцогът му предлагаше. През месеците, които прекара в Индия, Чарлз постепенно успя да убеди студения си, резервиран син, че дори не е подозирал на какво е бил подложен Джейсън като дете. Но не можа да го убеди да се върне в Англия като негов наследник.
Красивата съпруга на сина му Мелиса бе запленена от идеята да отиде в Лондон като маркиза Уейкфийлд, но нито резките й избухвания, нито молбите на Чарлз имаха ефект върху Джейсън. Той не се интересуваше от титлите и не съчувстваше на баща си, че може да загуби херцогската титла.
Чарлз почти се бе отказал, когато намери идеалния аргумент в спора. Една вечер, докато гледаше как Джейсън си играе с малкия си син, разбра, че има един човек, за когото той ще направи всичко: Джейми. Джейсън обичаше сина си. И така Чарлз моментално промени тактиката си. Вместо да го убеждава в предимствата, които би придобил, като се върне Англия, херцогът посочи, че като отказва да стане негов насилник, Джейсън отказва рожденото право и на сина си. Титлата и всичко, което се полагаше с нея, най-накрая щяха да отидат при Джейми.
Този довод даде резултат.
Джейсън възложи на доверен човек да ръководи бизнеса му в Делхи и замина със семейството си за Англия. Решен да построи „кралство“ за момченцето си, похарчи огромни суми, за да възстанови имението на семейство Атъртън и да му придаде блясък, който никой не бе виждал.
Докато Джейсън бе зает с имението, Мелиса хукна към Лондон, за да заеме полагаемото й се в обществото място като маркиза Уейкфийлд. Година по-късно слуховете за любовните й връзки се носеха из цял Лондон. Няколко месеца по-късно тя и детето бяха мъртви…
Чарлз се отърси от тъжните спомени и вдигна поглед.
— Да нарушим ли традицията тази вечер? — предложи той на Виктория. — Вместо мъжете да останат на масата за една пура и чаша порто, ще имаш ли нещо против да ги изпушим с теб в салона? Не желая да се лиша от компанията ти.
Виктория нямаше ни най-малка представа за традициите, но във всеки случай се радваше да ги наруши и се съгласи, тъкмо се канеше да влезе в розово-златния салон, когато Чарлз я дръпна назад и тихо каза:
— Забелязах, че си свалила траура, скъпа моя. Ако това е решението ти, приветствам го. Майка ти мразеше черното. Каза ми го, когато беше малка и бе принудена да го носи поради смъртта на родителите си. — Изпитателният му поглед се задържа върху нея. — Ти ли го реши, Виктория?
— Не — призна тя. — Господин Филдинг е заповядал днес да сменят дрехите ми с тези.
Херцогът кимна.
— Джейсън ненавижда символите на траур, а като съдя по погледите, които му хвърляше по време на вечерята, не си доволна от това, което е направил. Не му позволявай да те плаши, дете. Той не понася страхливците.
— Не исках да те тревожа — притеснено отвърна момичето. — Каза, че сърцето ти не е много добре.